ИСТОРИЯ НА АРХИВНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

ВТУ“СВ.СВ.КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

РЕФЕРАТ
НА ТЕМА:
ИСТОРИЯ НА АРХИВНОТО ДЕЛО В БЪЛГАРИЯ

Изворовите данни за многообразния живот в средновековната българска държава са твърде оскъдни. С още по-малко сведения историческата наука разполага за документите, които тогава са се създавали, и за тяхното съхраняване. Но и от откъслечните сведения у старите автори, и от запазените документи може да се очертае най-общо какви документи са се създавали в средновековната българска държава, как са се пазели те и каква е била тяхната по-сетнешна съдба.

Първите документални материали, появили се в нашите земи, са каменните надписи. Те са издълбавани на мрамор, варовик, гранит, сиенит и др. подобни, които са се намирали наготово в природата или са били специално пренасяни и обработвани за тази цел. Под влияние на многобройните антични надписи, които заварват в нашите земи, и главно вследствие на донесения със себе си при преселването опит славянобългарите продължават да създават каменни надписи. Особено характерни са надписите от епохата на Първата българска държава — времето на хановете Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиан. Те са написани на гръцки език, който е бил официалният език на държавата до разпространението и налагането на славянската писменост и книжнина. По времето на българските владетели Борис, Симеон и Самуил също били издълбавани славянобългарски надписи върху камък. Но постепенно каменните надписи намалели, защото били заменени от друг вид писмени паметници. Най-много каменни надписи през Втората българска държава били съставени от българските царе Калоян и Иван Асен II.
Асеновият надпис
По своето съдържание каменните надписи са няколко вида: надгробни, военни, летописни (надписи с историческо съдържание), договорни, надписи с имена на крепости, със съобщения за строежи и др. В тях се съдържа богат материал за държавното устройство на средновековна България, за нейните териториални промени, военното й устройство, извоюваните военни победи, връзките й с други държави и пр.

Държавните архиви у нас са създадени с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 10 октомври 1951 г. по модел на Съветския съюз. Това е близо два века след изграждането на държавните архиви в европейските страни. Оказва се, че в средата на ХХ в., наред с Албания, България е единствената страна в Европа без държавна грижа на национално равнище, за опазването и съхраняването на своето архивно наследство. Причините за това не се дължат на изостаналостта в развитието на нашия народ, а са резултат от историческата съдба на Българската държава.
Българската държава през XIX век не е