История на балканските народи - Обединението на Влахия и Молдова

Обединение на отвъддунавските княжества –
Влахия и Молдова
През първите десетилетия на XIX в. във Влахия и Молдова все още господстват
фанариотите. Князете фанариоти са напълно зависими от султана и гледат на своите
княжески постове като на източник за лично обогатяване. Селячеството е зависимо и
закрепостено в именията на крупните феодали боляри , подложено на жестока
експлоатация .Занаятчийството и промишлеността се развиват твърде бавно.
Главната революционна сила в борбата срещу феодалното господство са селяните,
които най-много страдат от притесненията на болярите. Наред със селячеството в
борбата срещу феодалите се включва и зараждащата се буржоазия. Противоречия
съществуват и между влашките и молдовските боляри, от една страна , и фанариотските
пришълци, от друга.
През 1821 г. във Влахия избухва въстанието на Тудор Владимиреску, което се съчетава с
началото на етеристкото въстание , ръководено от Александър Ипсиланти. То е насочено
срещу господството на едрите помешчици, против османското господство ,
олицетворявано от фанариотите.Отношението към тях довежда до остри разногласия
между Владимиреску и Ипсиланти, който сам произхожда от виден фанариотски род.
Възникналите противоречия между двамата са добре дошли за Портата , която успява да
потуши въстанията в Дунавските княжества. Тя разбира , че и фанариотите са вече
ненадеждни и че не може да се уповава на тях за запазване на господството си.На тяхно
място – в Букурещ и в Яш, са назначени представители на местната болярска
аристокрация и така се слага край на фанариотското господство.
Руско-турската война от 1828-1829 г. има особено важни последици за княжествата.
Според Одринския мир Влахия и Молдова получават широка автономия. И двете
получават право на собствени въоръжени сили, свобода на богослужението , пълна
безопасност на гражданите , независимо управление и безпрепятствена търговия. В
продължение на няколко години след войната (до 1834 г.) в Дунавските княжества се
установява временно руско управление, което създава национална армия, организира
съдебна система , полиция , поща , отменя вътрешните мита. Провеждането на всички
реформи в княжествата се оформя в т.нар. Органичен статут (1831-1832) за държавното
устройство на Влашко и Молдова. Те създават по-благоприятни условия за развитие на
градовете и градското стопанство , за оживление на вътрешната търговия , за
нарастваването на търговско-занаятчийското население.
През 1846 г. в Молдова е образувано тайно дружество от буржоазията и либералното
дворянство – т.нар. Патриотическа