История на Русия от изд. Труд - 1 ч.

смъртта на Юрий през 1434 г. той вече е сблъсък между поддръжниците и
противниците на държавната централизация. Московският княз подкрепя
политическата централизация, галичкият княз представлява силите на
феодалния сепаратизъм.

Борбата се води според всички „правила на Средновековието“, т. с. в
ход са пуснати и ослепявания, и отравяния, и измами, и заговори. На два
пъти Юрий превзема Москва, но не успява да я задържи. Най-голям успех
противниците на централизацията постигат при Дмитрий Шемяка, който
за кратко време става московски велик княз.

Само след като московското болярство и църквата окончателно заста-
ват на страната на Василий Василиевич П Тъмни (ослепен от своите поли-
тически противници, както и Василий Косой, откъдето идват и прякорите.
„Косой“ (Кривоглед) и „Гъмни“), Шемяка бяга в Новгород, където умира.
Феодалната война завършва с победа на силите на централизацията. Към
края на управлението на Василий П владенията на Московското княже-
ство се увеличават 30 пъти в сравнение с началото на ХГУ в. В състава на
Московското княжество влизат Муром (1393), Нижни Новгород (1393) и
редица земи от периферията на Русия.

Русия и Флорентинската уния. За силата на великокняжеската власт
говори и отказът на Василий П да признае съюза (унията) между католи-
ческата и православната църква под ръководството на папата, сключен
във Флоренция през 1439 г. Този съюз римският папа се опитва да наложи
на Русия под предлог да спаси Византийската. империя от османците.
Митрополитът на Русия гъркът Исидор, който подкрепя унията, е отстра-
нен от поста си. На негово място е избран рязанският епископ Йона, чиято
кандидатура е предложена от Василий II. С това се полага началото на
независимостта на руската църква OT константинополския патриарх. A след
превземането на Константинопол от османците през 1453 г. изборът на
главата на руската църква се определя вече в Москва.

Правейки изводи за развитието на Русия през първите две столетия
след монголското разорение, може да се твърди, че в резултат от героич-
ния съзидателен труд и бойни усилия на руския народ през ХГУ и първата
половина на ХУ в. са натрупани предпоставки за създаването на единна
държава и освобождаването от игото на