История на Русия от изд. Труд - 4 ч.

рането на стил, получил името „наришкински“ (по името на главните
поръчители), или московски барок“.

В този стил са построени надвратните църкви, трапезарията и камбана-
рията на Новодевическия манастир, църквата „Покров“ във Фили, църквите
и дворците в Сергиев посад, Нижни Новгород, Звенигород и др.

За московския барок е характерно съчетаването на червения и белия
цвят в украсата на сградите. Ясно могат да се проследят грандиозността и
динамиката в архитекрурата на новото строителство, използването на ко-
лони, капители като декаротивно украшение и др. Почти във всички сгра-
ди, принадлежащи към „наришкинския“ барок, в корнизите на постройки-
те могат да се видят декоративни рапани, които се използват за първи път
още през XVI в. от италианските майстори при украсата на Архангелския
събор на Московския кремъл. Появата на московския барок, притежаващ
общи черти с архитектурата на Запада, свидетелства 3a това, че руската
архитектура въпреки своето своеобразие се развива в рамките на общосв-
ропейската култура.

През ХУП столетие процъфтява строителството от дървен материал.
„Осмото чудо на света“ е наречен от съвременниците знаменитият дворец
на Алексей Михайлович в с. Коломенское, близо до Москва (сега Моск-
ва). Този дворец има 270 стаи и около 3 хил. прозорци и прозорчета. Той е
построен от руските майстори Семьон Петров и Иван Михайлович и
просъществува до средата на ХУШ в., когато е разрушен от Екатерина П
поради овехтяването си.

Живопис. Секуларизацията на. изкуството с особена сила се проявява в
руската живопис. Най-големият художник на ХУП в. е Симон Ушаков. В
неговата широко известна икона „Христос Спасител Неръкотворен“ („Спас
Нерукотворньй“ добре се виждат новите реалистични черти на живописта:
обемност в изображението на лицето, елементи на правата перспектива.

Тенденцията към реалистичното изображение на човека и секулариза-
цията на иконописа, характерна за школата на С. Ушаков, е тясно свърза-

на с разпространението в Русия на портретната живопис — „парсуната“
(персоната), изобразяваща. реални лица, например цар Фьодор Йоанович,
М. В. Скопин-Шуйски и др. Техниката на художниците обаче все още е