История на Русия от изд. Труд - 7 (последна) ч.

Глава 28

ВЪТРЕШНОПОЛИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ
И ОБЩЕСТВЕНО ДВИЖЕНИЕ В РУСИЯ
В НАЧАЛОТО НА ХХ в.

Към началото на ХХ в. територията на Руската империя достига 22,2
млн. кв. км. По площ тя заема второ място в света (след Британската
империя). От края на XIX в. населението се увеличава почти с 1/3 и към
1913 г. вече е около 160 млн. души от 150 различни националности.

Особености на социалния строй. В социалнополитическия строй на
Русия се преплитат стари и нови черти. Цялата законодателна и изпълни-
телна власт е съсредоточена в ръцете на царя, който управлява Русия са-
модържавно и се опира предимно на дворянството. В управлението на
страната господства административно-полицейската. система. Запазват се
съсловната градация на обществото и привилегированото положение на
отделни социални групи (дворянство, духовенство, казачество). Липсват
демократични свободи, забранена е (до 1905 г.) дейността на политичес-
ките партии и професионалните съюзи.

Новите черти в социалната структура възникват в резултат от измене-
нията в икономиката на страната. Модернизацията ускорява образуването
на класите на капиталистическото общество - буржоазия и пролетариат.
Тя предизвиква размиване на съсловното делене, изменение на социално-
то лице на помешчиците и селяните, засилва политическите амбиции на
буржоазията и обществената роля на работническата класа. През 1906 г. е
създаден представителен орган (Държавна дума), след което държавното
устройство на Русия започва да се доближава (по тип) до парламентарна-
та монархия. Известното ограничаване на самодържавието, постигнато в
резултат на борбата на трудещите се, не удовлетворява някои слоеве от
населението, които настояват за по-нататъшно демократизиране на стра-
ната. Това води до краха на самодържавието през 1917 г.

Социалиа структура. Основното привилегировано съсловие са дво-
ряните (1,490 от населението). Именно Te до голяма степен определят по-
литическия живот в страната, заемат ключовите постове в централните и
местните органи на управление, притежават огромен поземлен фонд и
играят съществена роля в селското стопанство. Но под влияние на разви-