Кръстоносните походи - авт. Г. Гавраилов

Георги Гавраилов
Кръстоносните походи
Кому са нужни свещените войни
Средновековен мрак тегне над Европа. Навред насилия и глад, неправди и
жестокости. Горчив е селският живот. Превърнал се е в черно крепостническо тегло
от безправие, данъци и ангарии. Господарите са алчни и безмилостни. Не се
задоволяват вече с прости кожени и ленени одежди, нито с грубо изковани меч и щит.
Те желаят да блеснат с богатство и мощ. Така съседите ще ги зачитат повече, а
простите селяци, смирени и наплашени, покорно ще изпълняват многобройните
задължения.
В ламтежа си за плячка и земя сеньорите се вплитат в кървави войни. Те
поддържат многобройни рицари-васали, на които в награда раздават имения с
крепостни селяни. Но Западна Европа отдавна е разпределена между феодалната
знат. Няма земя без господар.
Гладът за земя разпалва свирепи междуособици.
По закон бащиният имот винаги се наследява от най-стария син. По-младите не
получават нищо. Те стават „безземни“, „нямащи“, „голтаци“ и поемат пътя на грабежа
и войната. Смъртта е техен занаят. Шайките им върлуват из Фландрия, Франция,
Лотарингия, Германия. Всяват ужас сред селското население. Държат сеньорите и
манастирите в страх. Кошмар са за градовете и търговските кервани.
Разбойничество, насилия, невежество и суеверия. Такава е Европа през XI век,
навлизаща в разцвета на феодализма.
По-рано всеки селянин е могъл да си издяла рало, да изкове плуг и брадва, да
изтъче плат. Разбира се, съвсем грубо. Обаче нуждите на обществото растат. Трябва
да се произвежда повече и по-добре. От селяните-земеделци се отделят занаятчиите
— ковачи, тъкачи, дърводелци. От земеделието се раждат занаятите.
Занаятчиите, както и селяните, отначало са крепостни. Но не понасят крепостния
гнет. Бягат, крият се от господарите си. След години намират убежища покрай
стените на укрепените манастири, по кръстопътищата, по удобните морски и речни
пристани. Никнат нови поселища, чисто занаятчийски. Година след година те се
разрастват. Приемат нови бегълци от господарските имения. Стават многолюдни и
шумни. Яки каменни стени ги пазят от произвола на сеньорите и от разбойнически
нападения. Появяват се средновековните градове — центрове на занаяти и търговия.
Стопанството е все още натурално. Търговията се върши вещ срещу вещ. Един
рицарски шлем струва шест крави или пък двадесет и четири прасета, броня —
дванадесет крави или четиридесет и осем прасета и т.н. За да си набави скъпо сукно
или добро оръжие, човек трябва да подкара към града цяло стадо крави и прасета.
Трудно и неудобно!… Ето защо хората