Обединение на Влахия и Молдова - Румъния

Обединение на отвъддунавските княжества – Влахия и Молдова
През първите десетилетия на XIX в. във Влахия и Молдова все още господстват фанариотите. Князете фанариоти са напълно зависими от султана и гледат на своите княжески постове като на източник за лично обогатяване. Селячеството е зависимо и закрепостено в именията на крупните феодали боляри , подложено на жестока експлоатация .Занаятчийството и промишлеността се развиват твърде бавно.
Главната революционна сила в борбата срещу феодалното господство са селяните, които най-много страдат от притесненията на болярите. Наред със селячеството в борбата срещу феодалите се включва и зараждащата се буржоазия. Противоречия съществуват и между влашките и молдовските боляри, от една страна , и фанариотските пришълци, от друга.
През 1821 г. във Влахия избухва въстанието на Тудор Владимиреску, което се съчетава с началото на етеристкото въстание , ръководено от Александър Ипсиланти. То е насочено срещу господството на едрите помешчици, против османското господство , олицетворявано от фанариотите.Отношението към тях довежда до остри разногласия между Владимиреску и Ипсиланти, който сам произхожда от виден фанариотски род. Възникналите противоречия между двамата са добре дошли за Портата , която успява да потуши въстанията в Дунавските княжества. Тя разбира , че и фанариотите са вече ненадеждни и че не може да се уповава на тях за запазване на господството си.На тяхно място – в Букурещ и в Яш, са назначени представители на местната болярска аристокрация и така се слага край на фанариотското господство.
Руско-турската война от 1828-1829 г. има особено важни последици за княжествата. Според Одринския мир Влахия и Молдова получават широка автономия. И двете получават право на собствени въоръжени сили, свобода на богослужението , пълна безопасност на гражданите , независимо управление и безпрепятствена търговия. В продължение на няколко години след войната (до 1834 г.) в Дунавските княжества се установява временно руско управление, което създава национална армия, организира съдебна система , полиция , поща , отменя вътрешните мита. Провеждането на всички реформи в княжествата се оформя в т.нар. Органичен статут (1831-1832) за държавното устройство на Влашко и Молдова. Те създават по-благоприятни условия за развитие на градовете и градското стопанство , за оживление на вътрешната търговия , за нарастваването на търговско-занаятчийското население.
През 1846 г. в Молдова е образувано тайно дружество от буржоазията и либералното дворянство – т.нар. Патриотическа асоциация , което си поставя за цел да свали княз Стурдза от власт. Революцията в Молдова започва през 1848 г. , като вестта за нея в Париж служи като сигнал за действие в отвъддунавското княжество. На 27.03 същата