Османското завоевание

Завладяването на Балканския полуостров от турците през XIV-XV в. на практика слага
край на съществуването на българската държава , разделена по това време на две
царства , едно десподство и няколко по-малки самостоятелни владения. Българите
стават поданици на огромна империя , простираща се на три континента. В
административно отношение те са част от т.нар. Румелийско берлейбейство и поради
тази причина завоевателите назовават българите не с народностното им име , а ги
причисляват към т.нар. „милети“ – ромейски народ. Берлейбейството е разделено на
санджаци, каази и нахии, като в тях управляват само турци.
Чуждата държавна машина свежда до положението на „рая“ българското население ,
като не им оставя и най-малки права, включително елементарни човешки ценности ,
като правото на живот , чест , свободно религиозно изповедание , частна собственост и
др. Новата власт изземва собствеността върху обработваемата земя и я превръща в
собственост на султана.
В много български градове , които в онзи период са естествени носители на
държавността , са преселени турци, гърци , арменци и други националности, които често
са много повече по количество от българите. Градовете са разделени на махали по
етнически принцип, като мюсюлманите заемат центъра и най-добрите места, а
християните са изтласкани по периферията.
В административен план управлението на селата се предоставя на чорбаджиите, които в
повечето случаи са богати българи, поддържащи приятелски отношения с турците.
Утвърждаването на този пост става с разрешението на съответния паша.
Въпреки тежкото положение , в което изпадат българите , те не се отказват от борбата
срещу поробителя. През XV-XVII в. се появяват нови форми на съпротива като
хайдутството , индивидуалното неподчинение , отказът да се приеме насилствено
ислямът и др. Избухват редица въстания като Първото и Второто Търновско ,
Чипровското , Карпошовото, които загатват за готовността на българите да възстановят
своята независимост и държава.
За османската държавно-политическа система е характерно обствоятелството, че тя не
се променя съществено цели столетия. Централната власт се упражнява с присъщите за
миналото азиатски деспотизъм и жестокост. Правораздаването се извършва съгласно
Шериата (мюсюлманското религиозно право) и няколко допълнения , които са
направени от султаните. То се извършва от молли, кадии и наиби, които събират
определените съдебни такси от цялото население. Селяните решават споровете си чрез
обичайното право , а в градовете има сведения за еснафски съдилища.