Пет века ни клаха , авт. Вера Мутафчиева

РАЗСЪЖДЕНИЯ ВЪРХУ ИСТОРИЧЕСКИЯ МИТ
„ПЕТ ВЕКА НИ КЛАХА"

Бернар Лори - Париж, декември 1996 г.



Болката, с която българите разглеждат миналото си, е факт, който не може да убегне от
погледа на страничния, дори повърхностен наблюдател. Те го представят неизбежно в
трагичен план, като поставят ударението върху прекъсването на историческия континуитет.
Трагичното в българската история е синтезирано най-вече в идеята за „петте века
турско робство". Веднага премахваме термина „робство", който принадлежи към
романтичната терминология и не може да даде научнообоснована аргументация на
действителността (белгийският национален химн също започва с думите: „След векове на
робство...", които не биха могли да се възприемат в буквалния смисъл). Да заместим и
думата „турско", чието семантично значение се е променило коренно през XX век, с по-
точната „османски". Получаваме израза „пет века османски режим".
Пет века обхващат период от време, който надхвърля възможностите за
възприемането му от обикновения човек, които се простират хронологически най-много до
спомена за предишните пет-шест поколения, или около сто и петдесет години. Страдание,
продължило пет века, е прекалено голямо, за да може да се осмисли. Това е прекалено
обширен обхват за изследване дори за професионалния историк.
При един по-задълбочен анализ се вижда, че в историческите изследвания османският
период в България продължава четири века и половина плюс половин век, като
диспропорцията в обема на научните разработки за тези два подпериода е очевидна.
Информацията за XVII век например е толкова оскъдна, че ни навежда на въпроса, дали
изобщо в България е имало такъв. За сметка на това годините 1824-1878 са обект на
задълбочени и многобройни изследвания. Причината за това е, че периодът на
Възраждането, който хронологически принадлежи към османския, не се вписва в мъглявата
и размита представа за „османската трагедия". Това е исторически период, чиято динамика е
добре известна, а същността му е подробно документирана. Възраждането е част от
историята и, което е по-важно, част от националната история. Нещо повече - това е
основополагащ период, през който се