Позицията на жената във Втората българска държава

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2015, том 54, серия 6.2

- 151 -

Позицията на жената във Втората българска държава

Златоживка Здравкова, Ренета Златева

Abstract: Women's position in society of the Second Bulgarian Empire: The article presents
some popular sources of law, of literature and wall paintings in Bulgarian medieval history, which gives us
information about the place of women in the Bulgarian medieval society.
Key words: Bulgarian woman, position, medieval period, law, wall paintings

ВЪВЕДЕНИЕ
Още от древността ролята на жената за развоя на обществото е съществена.
Независимо от своята роля – на майка, съпруга, дъщеря, регент, върху нежните й
плещи падат задачи от нелек характер.
За позицията на жената в живота на средновековното българско общество не е
писано достатъчно. Много от изследователите в публикациите си правят непълна
характеристика, отнасяща се само до определен аспект (в повечето случаи –
социално-правен). Прави впечатление, че не са обвързани каноничните постулати с
правните норми и съответно не е изяснено влиянието на първите при определяне
позицията на тогавашната жена. Не са правени паралели между източното и
западното православие, за да се подчертае разликата във възприемането ролята на
жената. Именно затова тук ще се направи опит да бъдат изяснени посочените
параметри, за да се изясни възможно най-пълноценно позицията на жената през
епохата на Второто българско царство.

ИЗЛОЖЕНИЕ
Социалният статус на жената се определя от позицията й във феодалната
класа. С развитието на феодалните отношения тази взаимовръзка е още по-силно
изразена, а това, от своя страна, води и до съществени различия в общественото
положение на жената. Малобройна част от нежната половина на обществото,
принадлежаща към кръга на феодалната аристокрация, често се среща в изворите,
обвързана с името и титлата на своя баща или съпруг. Въпреки че аристократката
официално е представена чрез мъжа, нейната роля в социалния живот на Втората
българска държава значително нараства. Имената на представителките на знатни
болярски родове остават в редица хроники, надписи и грамоти като съпруги на царе,
деспоти, севастократори и други висши служители в царството. Те се срещат в
Синодика на цар Борил, в Боянския