Разпространението на исляма в българските земи 15 -17 век

Разпространението на исляма в българското село 15 -17 век

Писмени източници за насилственото помюсюлманчване на Родопските християни.
Разпространението на исляма в Родопите се базира на основни три исторически разказа:
Хрониката на поп Методи Драгинов от с. Корова, в долината на Чепино, в Централните Родопи.
Разказът “Второто разорение на България” на известния руски учен Ламански, което свидетелства за насилственото помюсюлманчвани земи от егейското крайбрежие до Неврокопол ( дн. град Гоце Делчев), както и големи части от Дунавска България. Специално се споменава района на Чепино и Старото митрополитско седалище Крупник.
“Исторически бележник”, за който е доказано, че не е автентичен исторически източник още през 1977 г. от П. Маринов.
Характерни четри за всеки от трите източници е, че имената на владетелите, при които са станали събитията и посочениет дати не си съотвестват. Възникават съмненинея отностно тяханат автентичност, но повечето историци заключват, че те съдържат и много историческа истиност.
Четвъртия източник от които черпим информация са стотиците милиони документи - регистри, запазени в Османския архив на Инстанбул и в Генералната дирекция на кадастъра в Анкара.
Те свидетелстват за преброяванията на населението и данъчното облагане, по домакинства, броят на неженени мъже християни и мюсюлмани. Османците предприемали редовни преброявания и регистрация на цялата империя, провинция по провинция, село по село, домакинство по домакинство, включително и земеделско производство. Тази административна практика на преброявания на населението се извършвала от централната добре обучена бюрюкрация на всеки 20-30 години или при всяка смяна на владетелит. Националната библиотека притежава една малка част от тях. Със споразумние между Турция и България в Инстанбул са разменени 10 хиляди фотокопия за данъчни преброявания. Те са използавни основно при проучването на процеса на колонизация, демографска история и религозни промени в България.

2. Сведениятаза ислямизацията според "Исторически бележник".
Той е най-старият запазен регистър на Егейската низина по южните склонове на Родопите, в които се установява че ¾ от населението на низината се състои от мюсюлмани с турски имена, които живеели в села с турски имена. Голяма част от селата са били български и християнски преди насилственто им помюсюлманчване. Лебовидово, Бял извор, Перуново и Нижнец. Според “Исторически бележник” след събитията от 1705 г. Лебовидово станало изветно като Даръдере (дн. Златоград), Перуново станал Елмаль; Нижец било променено в Шахин, а Бял извор в Акън Пънар.