Спомени от годините на Холокоста - 1940 —1943 г

Спомени от годините на Холокоста – 1940-1943

Кратка автобиография на Самуил Ардити


Ще разкажа моите преживявания, мисли и вълнения. Тези на едно
седемгодишно еврейско дете в България през годините на Втората
световна война. Ще дам много факти и образи н а хора и приятели. Ще
сравня тогавашните събития с исторически документи, на които попаднах
наскоро. Старанието ми ще бъде да дам обективна картина на събитията,
макар че част от тях ще пиша със субективния израз на личния разказ.

Баща ми беше кореняк русенец. Евреите от Русе бяха считани за
аристократите на българското еврейство. Майка ми беше софийско чедо.
Двамата с баща ми направиха компромис и се ожениха през 1928 година.
Сватбата се състоя в шуменската синагога, на половин път между София и
Русе.

Произхождам от дребнобуржоазно семейство. Баща ми бе наследил от
своя баща една голяма търговска фирма за платове. На 19 ноември 40-та
година Никола Мушанов държа реч в Народното събрание, с която твърдо се
съпротивляваше на Законопроекта за защита на нацията. В нея той
споменаваше еврейските търговски къщи, съществуващи в Русе. Между
споменатите бяха къщите на Ардити и Канети.

По време на кризата през 1929 година баща ми фалира, след което
трябваше да започне отново като производител на мъжки ризи. Стана “ризар”,
а майка ми шивачка. За да й бъде позволено да шие ризи, майка ми трябваше
да мине тежкия изпит на мъжете шовинисти. След като ушиеше ризите, баща
ми пълнеше два куфара с тях и тичаше по провинцията да ги пласира. По пътя
на железопътните гари, от влак на влак, от градче на градче, от хотел на хотел.

Работата му хич не беше лека и приятна, но през 1940 година той най-сетне бе
стигнал до обетованата земя. През 40-та вече бе собственик на ателие за
мъжки ризи с претенциозното име “Джентълмен”. Вече не бе търговски пътник
и най-важното, вече имаше шест шивачни машини. По време на
бомбардировките горкият “Джентълмен” щеше да бъде ударен от англо -
американска бомба и да изгори заедно с машините “Сингер.”

Поминъкът не беше луда работа. Понякога в събота ба ща ми