Срещи с Буров , авт. М. Топалов - Памукчиев

Михаил Топалов-Памукчиев
Срещи с Буров
Вместо увод
След девети септември 1944 имах щастието да попадна на един чудесен човек —
Владимир Поптомов, от село Белица, Разложко. Най-благородният и мъдър човек,
когото познавам отблизо. Работих с него през 1945–1946 година и живях в дома му
година и половина. Тогава той беше главен редактор на вестник и член на Политбюро
на ЦК на българската работническа партия — комунисти (БРПк). Беше се завърнал
наскоро от Съветския съюз заедно с Георги Дамянов. Живееха като спартанци —
бедно, без никакви удобства.
Поптомов беше весел и любезен с всички. Той пръв разбра простата житейска
истина, че историята на времето, като красотата, бързо преминава, и за да остане
нещо от нея, трябва да се записва. И тъй като бях добър стенограф, ме изпрати при
хората от миналия режим — регенти, министри, депутати, генерали, политици, да
вземам интервюта, те да приказват, а аз да записвам техните спомени.
— Мишо, ще бъдеш много любезен и много внимателен с тях — казваше ми
Поптомов. — Няма да им възразяваш остро, да ги обиждаш и поучаваш. Те са хора
предостатъчно умни и опитни в живота, които знаят „де зимуват раците“. Ще гледаш
да ги предразположиш към спокоен и сърдечен разговор. Ще им кажеш, че това
остава за историята, че те няма да умрат безследно, че техните мисли и планове ще
бъдат оценени от бъдните поколения. Особено внимателен ще бъдеш с бившите
регенти, министри, генерали и депутати. Бившите пълномощни министри и политици
може да те обидят с нещо, но ти ще го преглътнеш. Може да те дразнят, да те
изругаят, голяма работа. Защото като си отидат тези хора, няма откъде вече да
узнаем истината за много исторически съдби и събития. Аз и сега например не мога
да си обясня защо след преврата на 9 юни 1925 година бяха избити сдружените
земеделци Стоян Калъчев, Сергей Румянцев, Спас Дупаринов, Крум Попов, а останаха
живи други министри от кабинета на Стамболийски — Христо Стоянов, Константин
Муравиев, Недялко Атанасов. Ето защо в разговорите си с Христо Стоянов и
Муравиев, разпитай за тези неща. Задавай всякакви въпроси, искай да узнаеш
тайните пружини на историята, а не само плитчините. Това е твоята задача. Всеки
разговор ще го стенографираш, после ще го дешифрираш и ще ми даваш един
екземпляр от него. Аз ще го прочитам и ще те напътствам къде да задълбочиш, в коя
галерия на златната мина да се заровиш. Защото тези хора са златни мини за
българската история…
— А ако някой от тях не ще да говори? — попитах аз.
— Ще има и такива, но нищо. Поне ще получиш лични впечатления — как се носят,