Стопанска история на България

11. Средния палеолит – 100-то до 40-тото хил.пр.хр. – мустерска епоха – от тогава датират първите следи от стопанския живот. Пещерите „Деветак”, „Бачо Киро”, пещерите при село Кудрино. Основно стопнско занятие е риболова и целенасоченото използване на огъня.
2. Късен палеолит – 40-тото 14-тото хил.пр.х
р
.
Пе
щерите между Ста
ра планина и Дунав.
3. Мезолит – между 14-то и 6
-то хил. пр.н.е. Период на матриархата. Не лова, а скотовъдството е основен поминък. Най- характерно е колективното производство. Единственият район от територията на България, в който са откри
ти следи от обитаване през тази епоха е мес
тността Побитите камъни до Варна.
4. П
е
р
иод
а над Матриархата – под ръкводството на
ж
ените. Скотовъдството става основно стопанство. За него е характерно колективното производство и управление – нов
ия начин на стопански живот.
5. Неолита – 7-то – 1-то хил. пр.н.е. В Източна Европа са най-
мног
олюднит
е

български земи. Икономическият живо
т

с
е характеризира мног
о
образ
но присъствие на нови сечива и нови технологии. Периода с2. Късен палеолит – 40-тото 14-тото хил.пр.хр. Пещерите между Стара планина и Дунав.
3. Мезолит – между 14-то
и 6-то хил. пр.н.е. Период на матри
архата. Не лова, а скотовъдството е основен поминък. Най- характерно е колективното производство. Единственият район от територията на България, в който са открити следи от обитаване през тази епо3. Мезолит – между 14-то и 6-то хил. пр.н.е. Период на матриархата. Не лова, а скотовъдств
ото е основен поминък.
ските селища имат и една друга значимост – за

д
а с
е избавиш от сел
ското занятие трябва да отидеш в града.

ек след новата ера – остава само Източната Римска империя –