Византия и византийският свят - авт. Пламен Павлов

1
Изданието се посвещава на XXII международен конгрес
за византийски изследвания „Византия без граници“,
София, 2011 г.
© Василка Кирилова Тъпкова-Заимова, Димитър Йорданов Димитров, Пламен Христов Павлов, 2011 г.
© Петко Енчев Минчев – художник на корицата и графичен дизайн, 2011 г.
© Издателство „Просвета – София“ АД, всички права запазени.
ISBN 978–954–01–2427–8

ПРЕДГОВОР
Тази книга има за задача да представи византийската цивилизация в най-широкия аспект
на това понятие – от „раждането“ на Източната Римска („Ромейската“ или Византийската)
империя, през нейното многолико, изпълнено с възходи, обрати и катаклизми съществуване, до
самата ѝ гибел и място в историята и културата на човечеството. Изграждането на подобна
панорама включва проследяването в по-синтезиран или подробен план на географско-
климатичните условия, политическата история, държавната идеология, църквата,
стопанството, материалната и духовната култура, влиянието, което империята оказва върху
близки и по-далечни общества и народи през Средновековието. Не са подминати важни
въпроси като формирането на византийския свят, ролята на различни компоненти, сред които
класическото наследство, римско-елинистическите модели на държавност, християнството
като институция и светоглед. Византийският феномен не е разгледан изолирано, а в
съзвучие с окръжаващата го политическа и културна действителност, с нейната динамика и
специфика през различните периоди от историята на средновековна Европа, Близкия и
Средния изток, Средиземноморието.
Читателите имат възможност да се запознаят със съседните на империята държави и народи,
с които тя, в мир или във война, осъществява определен, понякога твърде интензивен,
търговски и културен обмен. Специално внимание е обърнато на балканските страни, чието
съществуване през Средновековието и в по-ново време трудно би могло да се разглежда извън
византийския контекст. Много страници са отделени на близкоизточните съседи на Ромейската
империя – Персия и ислямският свят. Отдадено е дължимото на народите от евразийските
степи, с които Византия и нейните съседи контактуват през