Организация на входно-изходната система. Архитектура на система със самоконфигур

3.2 Организация на входно-изходната система. Архитектура на
система със самоконфигурираща се периферия
1.

Базова входно-изходна система (BIOS)
1.1.
Основни понятия.
BIOS (Basic Input Output System или от гръцки βιος (bios) - живот) е програма, съхраняваща се в
енергонезависима програмируема памет от вида EEPROM памет. EEPROM паметта (Electrically
Erasable Programmable Reed Only Memory памет, известна като FLASH памет) се препрограмира
чрез електрически сигнал, а не по оптичен път чрез ултравиолетова светлина, както е при EPROM
паметите. BIOS чипът е реализиран на базата на CMOS (Complementary Metal Oxide
Semiconductor) интегрална схема, разположен на дънната платка (фиг.1). Често се нарича фърмуер
(firmware) – т.е. специален софтуер, който е вграден във хардуерните устройства.

Фиг. 1. ROM чип.
Едно от основните и предназначения е да изпълнява ролята на програма за начално зареждане,
наред с възможността да съхранява множество настройки, управляващи ресурсите на компютъра,
в това число запазване на системните дата и час, информацията за твърдия диск, контролерите,
настройките на паметта, данните за процесора, последователността на инициализиране на
устройствата и т.н.
В този смисъл BIOS изпълнява две основни задачи:

POST (Power On Self Test) тест;

Подготовка и зареждане на ОС.
BIOS оперира с компютъра на "ниско" ниво, започвайки още с включването на компютъра.
Тогава се стартира процедурата POST (Power On Self Test), диагностицираща всички налични в
системата хардуерни компоненти. POST конфигурира параметрите на хардуерната синхронизация
и детектира целия наличен при стартирането на системата хардуер. Само при положение, че тестът
и детектирането е преминало успешно, BIOS предава управлението на програма от по-високо
ниво, т.е. на операционната система.
Всеки компютър има свой собствен облик в зависимост от конкретния BIOS. Чрез него се
контролират най-важните елементарни