Теория на изкуството - лекционен курс

1

Теория на изкуството
лекции
проф. Нина Христова
за студенти от специалностите „Изобразително изкуство” и „Промишлени изкуства –
мода” във Факултета по изкуствата и „История” в Правно-исторически факултет ,
2015/2016 г.

По: Христова, Н. Теория на изкуството като теория на пластическия образ, С. 1998.
Включени са и текстове от:
Христова, Н. Увод в зкуствознанието, С. 2013 /за студенти от Факултета по изкуствата,
които нямат в учебния план дисциплината Увод в изкуствознанието и музеознанието/
Христова, Н. Образът на историята в историята на изкуството, 2006
Текстовете са актуализирани.

1. Въведение. История на изкуството, теория на изкуството и
художествената критика

Терминът “изкуствознание” се появявя сравнително късно, в началото на 20 в., и
с него се означава:
- наука за изобразително изкуство, архитектура, театър, музика;
- наука предимно за изобразително изкуство и архитектура; това по-тясно разбиране е
отразено в “Енциклопедия на изобразителните изкуства в България” (1989 г.); науките
за другите видове изкуство приемат съответно названията “театрознание”, “музикозна-
ние”.
В научните сфери липсва общоприета позиция за структурата на
изкуствознанието. Тя се уточнява обикновено в подтекста на дадено изложение. Ще
приемем, че изкуствознанието е наука за изобразително изкуство (за пластични
изкуства, ако ползваме по-ново наименование) и архитектура, състояща се от три
поддисциплини:
- история на изкуството;
- художествена критика;
- теория на изкуството.
Историята, теорията и художествената критика се разграничават по кръга факти,
с които работят и с отношението към тях. История на изкуството изследва художестве-
ни произведения от миналото, отстоящи на времева дистанция. Нейното отношение
към фактите е отношение на максимална обективност в проучването на отделни
произведения, на творчеството на даден художник или на исторически период.
Една картина, представляваща материален предмет, може да се разглежда като
изделие на човешката ръка или артефакт. Артефактът съдържа в себе си художествена
структура, материализирана от автора. Когато зрител (публика) я възприема, възпро-