Генетика - Теми

34.Краткосрочни тестове за мутагенност.Сестрински хроматидни обмени като тест за генотоксичност.Флуоресцентно in situ хибридизация(FISH).Кометен анализ.-Сестринските хроматидни обмени(SCE) представляват обмяната на новосинтезирана ДНК в точки на хомоложни хромозомни локуси.Доказано е,че SCE не е летално събитие за клетката.Честотата нараства при мутагенно въздействие,което показва че обмяната на хомоложни хроматидни участъци представлява механизъм за възстановяване на повредената ДНК.Експериментално е доказано,че най-високата честота на SCE се наблюдава след въздействието на S-зависими мутагени(предимно алкилиращи химични агенти).По-ниска е честотата след въздействие с антиметаболити и най- ниска с S-независими агенти(йонизираща радиация и др.).In situ хибридизацията може да се дефинира най-общо като хибридизация на място между ДНК или РНК проби на нуклеинови киселини върху цитологични препарати.Прилагането на метода флуоресцентна in situ хибридизация(FISH) за отчитане на структурни и бройни хромозомни аберации,повишава ефективността на специфичността за откриване на определен вид хромозомни аберации, индуцирани in vivo.Това са стабилни симетрични преустройства,хиперплоидия и сложни хромозомни преустройства.Кометният тест комбинира биохимични техники за установяване на едноверижни разкъсвания(брейкове)в ДНК молекулата,местата на непълно изрязване и репарация, лабилните към алкалии участъци,както и крос-линковете с метода на изследване на единична клетка,който е типичен за цитогенетичния анализ.Поради тази характеристика кометния анализ дава възможност и за преценка на кинетиката на ДНК репарацията в клетките след въздействието на генотоксични агенти.
35.Репарация на ДНК-генетична същност и биологично значение.Репарационни системи. Видове репарации.-Репарацията на ДНК е процес,чрез който клетката идентифицира и коригира настъпилата повреда.Колкото по-голям е геномът,толкова повече за възможностите за повреждане.Като повреда се означава всяка промяна в нормалната структура на ДНК,дължаща се на факторите на околната среда и на метаболитните процеси в клетката.Основните типове повреди на ДНК са:скъсване на фосфодиестерния скелет,което може да засегне едната или и двете вериги; загуба на бази; ковалентна модификация на база; въвличане на нуклеотид в неправилна ковалентна връзка с друг нуклеотид или друга молекула; неправилно сдвояване на бази.Някои типове повреди на ДНК могат да се поправят чрез пряка репарация.При тези механизми се отстраняват само повреди,които засягат една от четирите азотни бази и за репарацията не е необходима матрица.Най-важната от тези повреди е ковалентното свързване на пиримидинови бази от една и съща ДНК верига.Ексцизионната репарация може да коригира различни увреждания:пиримидинови димери,неправилно сдвоени базови двойки,едноверижни разкъсвания и др.В зависимост от повредения участък,ексцизионната репарация бива