Буржоазното право в България

ИБДП-ЛЕКЦИЯ 27.03.17
Буржоазното право в България

След Освобождението у нас започва цялостно изграждане на основните клонове на правната система. В новосъздадената държава продължават частноправните отношения да се регулират от турското гражданско законодателство и турския търговски закон, които имат обаче сериозни недостатъци. Непълноти се съдържат и в приетия през 1861г търговски-процесуален закон и молрския търговски закон от 1863г.
Това е причина тяхното практическо приложение да е силно ограничвно. Посочените закони се използват от българските съдилища докато бъдат изработени нови буржоазни закони.
Българското законодателство изгражда буржоазното законодателство като използва постиженията на Световната правна нация и много често при изработването на някои от българските закони взаимства основата им от румънската и немската правна система. Целта е била правната система да се изгради така че в нея да се включат нак-съвършените и целесъобразни закони. Така създаденото българско право съдейства за развитието на капитализма в страната и защита на интересите на българското общество.
Това е рецесия (преписване на закони от друго законодателство) на правото.

Изграждане на новобългарската правосъдна система

Основите на съдебната система у нас са положени по времето на Временното руско управление. На 24 август 1878г съветът на императорския комисар приема временни правила за устройство на съдебната система в България.
Към момента на Освобождението у нас действа съдебната система, установена с турския закон за устройство на съдилищата от 1869г.
През 1880г се приема законът за устройството на съдилищата в България.
Съгласно закона съдебната власт принадлежи на мировите сидии, апелативните съдилища и ВКС.
В стремежа си да създадат по-ефективна и близка до хората съдебна система наред със съществуващите временни правила в съдилищата се приема и закон за мировите съдии. Мировият съдия е едноличен съдебен орган. Назначава се от княза и правомощията му се ограничават в определената му за работа околия. Надзора над мировиите съдии се осъществява от ВКС и окръжните съдилища.
Законът за устойството на съдилищата ЗУС-от 1880г разпорежда на съдебните длъжности (съдии, съдебни следователи и прокурори) да се назначават само български поданици.
С изменението на ЗУС от 1885г се изисква лицата, които се назначават на съдебна длъжност не само да бъдат български поданици, но и да владеят български език.
Назначаването им става с княжески указ по представяне на министъра на правосъдието. На териториите на