ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ

ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ
ПУБЛИЧНОПРАВНИ НАУКИ

КОНСТИТУЦИОННО ПРАВО

1 въпрос
КОНСТИТУЦИОНАЛИЗМЪТ - възникване и развитие и Контитуция на РБ

Конституционализмът, като специфично обществено-икономическо учение, възниква и се развива на базата на обществено-политич.отн/я, които в края на ХVІ и нач.на ХVІІ в. изискват вместване в нови юридически форми и се търси такъв юридически акт, който да бъде в основата на правната система. В този период, идеите на редица философи намират реализация в първите конституции. Теорията за обществения договор означава, че държавата поема ангажимента за защита на някои права и свободи на отделен кръг от граждани, които се отказват от някои свои права, тъй като те не могат сами да ги защитят. Така, юридическата форма на този обществен договор е конституцията.
Конституция - има лат.произход и означава, акт, дейност свързани с организация или устройство на държавата, и е използван в Рим. Сега смисълът се влага в прословутия §16 от Декларацията за правата на човека и гражданина от 1789г., където е записано, че обществото, където не са посочени П и С на гражданите и не е установено разделение на властите не е легитимно.
В България, през 1879г., при създаването на Търновската конституция, се внася термина конституция. Първообраза на съвременните конституции се търси в английската политическа история, в гражданската война. Първите конституции се създават в Северна Америка, в бившите колонии на Англия.
Рядко се дава определение на понятието “конституция”. Конституцията е една сложна и многопластова институция. И колкото едно явление или една институция е по-сложна, толкова е по-трудно, а може би и невъзможно да се даде една точна и едностранчива дефиниция. Единствена разпоредба даваща яснота е в чл.5, ал.1 от действащата конституция на РБ - “Конституцията е върховен закон.” И други закони не могат да й протеворечат. Това означава, че на първо място, тя е закон. А всеки закон е юридически нормативен акт.
К е и основен закон. Тя е основата на правния ред за живота на обществото. Според някои автори, К е акт в който се акцентува върху: структурата и основните функции на органите на управлението в една държава и се обябяват принципите от които се ръководи цялостната дейност на тези органи. Но тя е основен закон не само на държавата, но и на обществото. Т.е. нейните разпоредби надхвърлят държавната сфера на обществените отношения и навлизат в сферата на гражданското общество. Недопустимо е К да се тълкува чрез ползването на аналогия /на правото и на з-на/, тъй като това би означавало да се допише К!
ОСНОВНИ НАЧАЛА на К на РБ от 1991г. :
равноправие на