Парламентаризъм – възникване и същност

Висшия представителен орган почти във всички държави,който упражнява законодателната власт се нар. парламент. Българският парламент се нарича Народно Събрание. То се създава след Освобождението по конституционен ред. В Търновската Конституция от 1879 година се
предвижда създаването ка
кто на обикновенно НС като законодателен орган, така и на ВНС, което не е законодателен орган, а е о
гласено със специални правомощия. НС е законодателния орган и според социалистическите конституци
и
от ‘47 и ‘71г., които не предвиждат съществуването на ВНС. С изменение на К-ята от ‘71г. през ‘90 година се предвижда избирането на ВНС, което да приеме новата К-я. В приетата на 12 юли ‘91 година К-я заедно с ОНС се учредява и ВНС. НС е законодателния орган на РБ. В чл.162, ал.2

е до
п
уснато в неотложни случаи ВНС да изпълнява функциите и на ОНС.
Правната характеристика на НС се съдърж
а
какт
о в к
онституцио
н
ните норми, така и в разпоредбите на Правилника за дейност
та
н
а

НС. Н
я
ма закон за НС.
НС е висшия представителен орган на страната док
о
лкото народните представит
е
ли са политически пълномощници на своите избиратели. НС е еди
нствения законодателен
орг
а
н в

с
т
раната. Конкретното законодателно правомощие на НС се съдържа в чл.84, т.1 – НС приема, изменя, допълва и отменя законите. Съгласно чл.74 НС е постояннно действащ орган, като НС само определя времет
о през което не з
аседава. В ПОДНС самото НС определя, че работи на 3 сесии годишно, като те са отделени една от друга с парламентарни ваканции.
НС е държавен орган. НС има свой състав и в този смисъл то е колективен орган. НС е избираем държавен орган а