ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ

№ 19 ПРАВО НА СОБСТВЕНОСТ

А. Същност и видове. Ограничения на собствеността

Правото на собственост е
АА. Същност и видове. Ограничения на собствеността

Правото на собственост е едно от най-важните субективни права. Няма законово определение. Малко са и з
аконодателствата, които с
а
се
опитали да го д
ППравото на собственост е едно
о
т най-важните субективни права. Няма законово определение. Малко са и законодателствата, които са се опитали да го дефинират (например: Австрия). Подход при дефиниране – чрез съдържанието на правото на собственост – правото на собственост е призна
та и гарантирана от закона възможност на едно лице да владее, ползва и се разпорежда с определена вещ и да изисква от всички други лица да се въздържат от въздействие върху нея. С това определение се разкрив
а съдържанието на правото на собственост – то обхваща три основни правомощия на собственика:
1) ВЛАДЕНИЕ – правната възможно
ст на собственика да упражнява фактическа власт върху една вещ, да я упражнява, защото има това право. Това е негово право на владение, това е елемент на правото на собственост. Правомощието владение се отличава от владението като факт. Владелецът няма право да я упражнява.
2) ПОЛЗВАНЕ – правната възможност за собственика да извлича полезните свойства на вещта. Може да се изрази в пряко ползване на вещта, но това правомощие дава възможност на собственика да получава и доходите, които вещта дава. Ползването не е отделно субективно право, то е правомощие, елемент на правото на собственост.
3) РАЗПОРЕЖДАНЕ – възможност да се установят всякакви правоотношения по повод на една вещ. Според Г. Боянов трябва да се разглежда в по-тесен смисъл – правната възможност на собственика да извършва сделки на разпореждане, такива, с които се обременява или прекратява правото на ползване или се създават условия за бъдещо прекратяване на правото на ползване. Това правомощие може да се прояви не само като извършване на правно действие, но е и фактическо действие, прекратяващи правото на собственост.
Всяко право на собственост се свежда до тези три основни правомощия, но то не е аритметичен сбор от тях – не е необходимо да се упражняват едновременно. Възможно е временно собственикът да бъде лишен от някои от тези правомощия и въпреки това си остава собственик (например: да го отдаде под наем – не го ползва, но пак е собственик).
Правото на собственост е вид субективно гражданско право. То е абсолютно гражданско право, защото