Социология на правото

1. ИДЕЯТА ЗА СОЦИОЛОГИЯТА НА ПРАВОТО
Социологията на правото (СП) е научна дейност, която се
представя в организационен вид, сравнително късно, едва през
1962г. на V-тия конгрес по социология, който се провежда във
Вашингтон. Взима се решение да се създаде изследователски
комитет по социология на правото. В резултат на дискусии се стига
до идеята, че както в развитието на правната наука, така и на
общата социология е създаден добър интелектуален климат, който
позволява да се представи институционално СП
Основните задачи на СП ще се отнасят до изясняване на
механизмите по които възникват правните норми , както и
ефективността на тези норми. До колко те действат, как се
възприемат от обществото. СП има своя сфера (обект) която да
изучава и това се уточнява в момента на обособяването й като
самостоятелна научна област. Изследователския комитет по СП
провежда конгреси на които се обсъждат различни социологически
аспекти на правото. След създаването на Социология на правото
като научна област започва и нейното изучаване, като
самостоятелна дисциплина в юридическите факултети на различни
университети. У нас дисциплината като самостоятелна се въвежда
след 1990г., а преди това отделни проблеми от областта на СП се
разработват в курсовете по обща социология. В института по
социология при Българската академия на науките е създадена през
1968г. Има секция на социология на правото, където се разработват
проблеми на научната област на социология на правото. Най-
новите постижения е сборникът на отклоняващото се поведение на
Георги Фотев. Социологията на правото в нашата страна е област, в
която се пише по – малко. СП се формира късно. Отделно правно-
социологически идеи могат да бъдат открити в трудовете на редица
философи от древността и от по-ново време. СП е известна първо
в човешкото познание. Първо в Древна Гърция възниква
философията и след това постепенно от нея започват да се
отделят различни самостоятелни науки, при това колкото повече
науката се намира по- близо до философията , толкова по-бавно
става нейното отделяне. За това и науки като логика, етика,