Субекти на правото

Съдържание

Историческо развитие на субектите на правото………….2

Понятие и видове………………………………………………….3

Правни субекти……………………………………………………4

Индивидуални правни субекти………………………………5
1. Физически лица

Колективни правни субекти……………………………6
1.Юридически лица
2.Държавата като субект на правото
3. Международните организации като субекти на правото

Източници на информация…………………………………12

Историческо развитие на субектите на правото

Исторически погледнато в развитието на субектите на правото съществуват противоречиви тенденции. От една страна субектите на правото от малка част от хората днес в съвременните цивилизовани държави са вече всички хора. От друга страна от признаването в миналото за субекти на правото на различен род явления от обективната действителност (хора, животни, богове и пр.) днес се признават от правото за субекти на правото само хората и някои от техните общности.

Методологически по-правилно е субектите на правото да се определят като вид "явление от обективната действителност", а не просто като "хора и техни общности", защото така се позволява да се обхванат от дефиницията за субект на правото и другите евентуални разумни същества - изкуствения интелект и извънземните братя по разум, - явяващи се също потенциални бъдещи субекти на правото. Теоретично няма пречки тези други разумни същества да се превърнат в субекти на правото, стига да има обществена необходимост от това. Същевременно се решава още един проблем - трудността да се определи що е човешко същество в светлината на достиженията на науката и техниката (най-вече на генната инженерия, медицината и на биокомпютърната техника).

Понятие и видове

Терминът „субект на правото” („правен субект”) е доктринален, докато законодателството и юриспруденцията ползват „лице” – съответно „физически лица” и „юридически лица” (гражданско право) и „наказателно отговорни лица”(наказателно право). Неотделими от правни субекти са срещаните в теорията и практиката термини като „притежатели”, „носители” и „ползватели” на права и задължения.
От времето на „раждането” на правото за основни носители на права и задължения се признават отделната човешка личност и обединения от хора, към които римското право причислява колегиите,държавата и общините като носители на права и задължения, без да ги счита за правен субект,различен от своите членове.