Всеобща история на държавата и правото - лекционен курс

ВСЕОБЩА ИСТОРИЯ НА ДЪРЖАВАТА И ПРАВОТО
Доц. д-р Николай Проданов
10.09.2007 г.
ДРЕВЕН ЕГИПЕТ
Начало на Египет – 3200 г. пр.н.е., когато възникналите по-рано 40 номи
(родово племенна община) се обединяват в две държави – Горен и Долен
Египет. Малко по-късно царете на Горен Египет успяват да обединят страната
в едно политическо цяло. Египетската държава многократно се разпада и
възстановява. Държавния апарат на Древен Египет се състои от фараони
(личност, която постепенно се обожествява и чиято власт става наследствена).
Най-висшият чиновник в Египет е везирът (функциите му са сложни и
многочислени). Той е ръководител на финансово ведомство и на всички
публични дейности. Той
пазител на държавния печат. Везирът е
градоначалник на царската столица, а в рамките на царският дворец той е
началник на полицейската стража. Има правомощия и в сферата на
правосъдието. Функциите му се видоизменят. В някои направления получава
власт над войската, а при финансовото ведомство е извадено от неговата
дейност. Друга важна фигура е началника на държавното ведомство, който е
представител на най-висшата аристокрация и е член на управляващото
семейство. Участва в строителството на военни кораби, продоволствените в
продоволствените запаси на армията.
Съдът в Древен Египет не е отделен административно от чиновническия
апарат. Всички длъжностни лица в държавата са едновременно с това и съдии.
Съдебното производство се осъществява колегиално. Няма еднолично
съдилище, а има централен съд – Кенбет, състоящ се от 30 съдии избирани от
знатните личности на града. Подобни колективни съдилища има в отделните
градове. Има храмови съдилища. Фараонът е висша съдебна инстанция. Той
може да отмени решенията на веки един съд и може лично да реши всяко
едно дело. Всички свободни египтяни могат да се обръщат към него с жалби и
с молби за помилване.
ДЪРЖАВАТА ВАВИЛОН
Основна особеност на Вавилон е обстоятелството, че държавата в
лицето на нейните монарси се явява най-крупния земевладелец. Съхранява се
общинния строй и това е предизвикано от конкретната древна база на
вавилонската икономика – поливното земеделие. Нужни са поливни системи,
поддържани от многочислени човешки общности. Членовете на тези
общности са икономически нееднородни. За да си робовладелец е нужно да си
състоятелен член на общината. Наблюдава се, обаче, обедняване на