ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ

ЗАКОН ЗА НАУЧНИТЕ СТЕПЕНИ И НАУЧНИТЕ ЗВАНИЯ

Обн., ДВ, бр. 36 от 9.05.1972 г., изм. и доп., бр. 43 от 6.06.1975 г., бр. 12 от 11.02.1977
г., бр. 61 от 4.08.1981 г., бр. 94 от 5.12.1986 г., бр. 10 от 2.02.1990 г., доп., бр. 59 от
21.07.1992 г., изм., бр. 112 от 27.12.1995 г., бр. 28 от 2.04.1996 г., бр. 54 от 4.07.2000 г.,
в сила от 4.07.2000 г.
кн. 3/92 г
., стр. 66; кн. 8/92 г., стр. 290; кн. 1/96 г., стр. 47; кн. 5/96 г., стр. 541
т. 4, р. 2, № 260

I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда научните степени и звания, условията и реда за
тяхното даване и отнемане с цел да съдействува за развитие на науката и за
приложение на нейните постижения в практиката.
(2) Този закон
не урежда академичните звания.
Чл. 2. (1) Научните степени са:
а) доктор и
б) доктор на науките.
(2) Българската академия на науките и висшите училища могат да дават със
съгласието на Висшата атестационна комисия научна степен "почетен доктор" на
чужди граждани с висше образование, които имат заслуги за развитие на науката
и за
укрепване на културните връзки с Народна република България.
Чл. 3. (1) Научните звания са:
а) асистент; научен сътрудник;
б) доцент; старши научен сътрудник II степен;
в) професор; старши научен сътрудник I степен.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 1975 г.) На лицата, които преподават специалните
дисциплини във висшите училища по изкуствата, както и
на лицата, които преподават
на неспециалисти чужди езици, физкултура и спорт или организация за защита на
населението и народното стопанство, се дава научното звание "преподавател".
II. УСЛОВИЯ ЗА ДАВАНЕ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ
Чл. 4. (1) Научните степени "доктор" и "доктор на науките" се дават на лица с
висше образование, които са защитили дисертационен
труд.
(2) Дисертационен труд може да бъде:
а) научноизследователски труд, отпечатан изцяло или в съществени негови
части;
б) оригинално творческо научно постижение (откритие, изобретение,
конструкторска, технологическа, проектантска или друга научноприложна
разработка), което е внедрено.