Закон за висшето образование

Русенски университет „Ангел Кънчев”
ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ
КУРСОВА РАБОТА
По Административно право
Тема:
Закон за висшето образование
доц. д-р Е.Коларов
Русе 2015
Постоянно нарастващата роля на образованието е една от важните
закономерности на XXI век. В дълбоката си същност просперитетът на

икономиката и развитието на образованието са неделими един от друг
компоненти.
Тази истина, потвърдена от досегашния опит на развитите в
икономическо
отношение страни, придобива особена актуалност в условията на
изострена конкуренция, когато надпреварата при осъществяване на идеи в
различните сфери на живота на хората, е средата, която осигурява
свободата на икономическите действия и създава възможност за
компромиси при решаването на противоречия между отделните частни
интереси.
Когато се поставя въпросът за необходимостта от реформа във
висшето
образование, не трябва да се подценява обстоятелството, че в тази област
по принцип са заложени големи възможности за постигането на значими
резултати. По начало всички въпроси на образователната сфера съдържат
такива възможности, защото акумулират изключително ценна
информация, която има широко въздействие. Известно е, че в исторически
аспект образованието е
един от най-мощните фактори за развитието на човека и напредъка на
обществото. Големият въпрос е как да се използва този фактор, как
съдържащата се в него полезна информация се превръща в средство за
въздействие върху човека и обществото.
До 1944г. в България има осем висши учебни заведения.
Образователните степени са три : начално, средно и висше образование.
Регламентирането на висшето образование със закон става през лятото на
1947г. като той напълно унифицира висшите училища и ги подчинява на
общи положения спрямо целта, устройството, управлението,
преподавателите, студентите и процеса на обучение. На 5-ти юли 1947г. в
бр. 153 е обнародван първия общообхватен закон, посветен на висшето
образование. Законът за висшето образование търпи множество промени и
допълнения докато стигне до актуалния си вид – обнародван в Държавен
вестник бр.112 от