Анализ на паметта в рамките на дейностната теория

АНАЛИЗ НА ПАМЕТТА В РАМКИТЕ НА ДЕЙНОСТНАТА ТЕОРИЯ

Весела Ванчева

В настоящето изследване се разглежда Културно-историческата теория на А. Н. Леонтиев, представяща фило- и онтогенетичното развитие на паметта. Акцентът на работата е върху анализ на процесите на преднамерено и непреднамерено запомняне в рамките на дейностните теории за паметта на А. А. Смирнов и П. И. Зинченко. На основата на изследванията на двамата психолози върху зависимостта на запомнянето от насочеността на дейността и смисловия характер на непреднамереното запомняне, ние изграждаме хипотеза за степента на ефективност на запомняне. Хипотезата доказваме, прилагайки опитната постановка на П. И. Зинченко.

УВОД

Психологическата теория за дейността е най-силната конкретизация на културно-историческата представа за развитието на човешката психика. В монографията си ‘’Проблеми на развитието на психиката‘’, Леонтиев разглежда хипотезата за произхода на психиката и критериите за психично, анализира процеса на психичното развитие под натиска и взаимодействието с културата. За разлика от Виготски, който казва, че човек живее в знаково обкръжение, Леонтиев се основава на факта, че човек съществува в един свят от вещи и идеи-продукти на духовната и материална култура. Основното в теорията на дейността е, че развитието на човека е процес на присвояване на продуктите на културата. Те са веществен запис на човешките способности, съдържат скрита програма за извършване на определена дейност. Продуктите са зададени като задачи, овладяването им става като субектът на развитието извършва адекватна на заложената в про-дукта дейност. Тази дейност включва два процеса - разпредметяване на продуктите на културата и опредметяване на дейността. Обектите на външния свят въздействат не непосредствено върху субекта, а преобразувани в процеса на дейността, чрез която инвидуалният на пръв поглед познавателен процес придобива социален характер, тъй като дейността винаги е социална по своя произход. Тя притежава формиращи механизми, изгражда всички висши психични процеси и функции. Първоначано дейността се проявява като комуникативен акт [майката учи детето да си служи с играчка], по-късно тази ‘’разделена между двама дейност‘’ се пренася във вътрешен план, интериоризира се, превръща се от външна, материална във вътрешна, умствена, индивидуална психична функция.
Паметта прави възможно осъществяването на дейността и същевременно се определя от съдържанието на тази дейност. Паметта осигурява тъждеството на Аза със самия себе си и отношението му с другите. Паметта е процес на преобразуване картината на света и съхраняването и в