Апраксии

Апраксии

Праксисът са цели целенасочени движения. Те дефинират желан, необходим краен резултат. За да се постигне тази цел са необходими упражнения, тренировка, обучение. Когато е постигнат праксиса, той се снема от сферата на активното съзнание и се изпълнява точно, ефективно, плавно, бързо и последователно без усилие. Настъпва автоматизация. Праксисът са всички наши двигателни сръчности, навици, умения за бита, за самообслужване и т.н. , който правим машинално. Тук са и професионалните умения и всичко, което подлежи на научаване.
Апраксии – нарушения на праксиса.
За дефинираме една апраксия са необходими две предпоставки:
Да няма нарушение на елементарни двигателни нарушения. Получават се при подкоровите зони. При увреждане на корово-гръбначномозъчните нерви. Апраксиите могат да засягат не само мускулите, а и мускулния тонус. Може да има и координационни движения.
Да няма психични разстройства. (двигателната памет е процедурна, ние не я осъзнаваме, просто правим движенията несъзнателно). Има структури, отговорни за паметовите нарушения. (виж за хипокампуса за паметта). Когато липсват тези нарушения(предпоставки), тогава може да се прогнозира апраксия.
Класификация на апраксии – основните видове апраксии са дадени от 19в.. Дадени са от Хуго Липман. Всички апраксии се получават при вреждане в лявата хемисфера.
Кинетична апраксия –при увреждане на премоторната кора. Състояние, при което планът на двигателния акт е запазен. Пациента знае, какво иска да направи и етапите, през които трябва да се мине, знае и как да го направи. Той не може да плавно, точно и бързо да изпълнява двигателния акт. Прилича на необучен човек, който сега се обучава да го прави. Това е загуба на автоматизацията. („юмрук – длан – страна“ за проверка – колкото и да се обучава и повтаря, той прави движенията бавно, сковано, има паузи между движенията, не ги прави плавно. Често се получава персеверация – насилствено, неволево натрапване на програма, която е била от друго двигателно звено, без да бъде желано това. Персеверациите говорят често и за нарушения в говора, но те могат да водят и до неправилен звук)
Идеомоторна апраксия – получава се при увреждане на задната париетална кора на лявата хемисфера. не може да командва пространствените движения на ръцете, без да работи с реални предмети (въображаемо изпълнение на движение). При боравене с реални предмети, той се справя добре. Това е нарушение на жестовите движения. Нямат пространствена представа, как да направят движенията.
Има две форми. И двете са свързани със жестове. Първата е описателна, дескриптивна апраксия. Наричат е транзитивна. Примера с каната; примера с телефонния разговор.
Втората форма – при тях не са необходими предмети. Нарича символна апраксия (нетранзитивна). Нарича се