Човешката памет - илюзии и реалност

ЧОВЕШКАТА ПАМЕТ – ИЛЮЗИИ И РЕАЛНОСТ

лектор: Доц. Д-р. Бойчо Кокинов

дискусия: Проф. Богдан Богданов, Димитрий Вързуновцев, Мирослав Дачев и др.

Темата на днешния семинар ще бъде човешката памет – илюзии и реалност. Необичайното в темата, която избрах е, че нещата които ще разкажа са изключително нови и необсъждани в нашата професионална среда. Част от експериментите, за които ще говоря вървят в момента и имаме само най-първи данни. Една част са публикувани, друга – тепърва ще се пише. Имам известно смущение, че една тематика, която не е улегнала, но съвсем съзнателно реших да направя този избор, защото мисля, че на нашия семинар след като се говори за това как се прави науката “науката – правена..”, няма нужда нещата да бъдат чак толкова направени и шлифовани и вече да е потънало в списанията и учебниците за да говорим за тях. Можем да си позволим да говорим за неща, които все още продължават да бъдат хипотези, дебати, по които и аз самият нямам окончателно становище. Мисля, че това дава една по-реалистична представа за науката като такава.

Втората причина за избора на моята тема е, че нещата, за които ще говоря тази вечер са постигнати като резултат тук в НБУ от екип включващ докторанти на университета като Александър Петров, Неда Зарева-Тончева, Морис Грийнберг.

Едно съвсем кратко въведение- човешката памет може да се разгледа на различни нива. Можем да говорим за биологична памет, където главно разбирам генетичната памет, която се предава от поколение на поколение. Можем да говорим за индивидуална памет която може да бъде автобиографична, събитийна, фактологична, понятийна, зрителна, слухова и много други. Можем да говорим също така и за социална памет, колективна, социална, историческа и културна. Аз съм оцветил индивидуалната, тъй като в моето изложение аз ще се концентрирам само на това равнище.

Ще се върнем назад за да видим какви метафори са използвали хората по въпроса за човешката памет, опитвайки се да обяснят какво представлява тя. Най-старото, на което аз попаднах, са древно-гръцките философи, които използват една много известна метафора за восъчната плочка. Ние записваме на восък това което всъщност ни се случва, то остава на тази плочка, разбира се на него може да му се случи, така, че с течение на времето да не е толкова четлив надписа, след което може върху него да бъде записано друго и и.н.

По нататък в Средновековието Св. Августин сравнява паметта с мазе, склад, където ние поставяме образите на нещата, които виждаме и след време се опитваме да ги открием.

Други много често използвани метафори на паметта са книга, архив, библиотека,