емоционална интелигентност и стилове на учене

Пловдивски университет
„Паисий Хилендарски“
Филологически факултет
Гр. Пловдив

Курсова работа

Дисциплина: Психология
Тема: Емоционална интелигентност и стилове на учене – връзки и особености.

Изготвил: Нина Иванова Нонинова
Специалност: Български език и история
Обучение: Задочно
Фак.N: 1803172017
Преподавател: Ас. Д-р Венелина Стоева

Увод В тази тема ще разгледам що е емоционална интелигентност и стилове на учене, според подбрани психолози, изследователи и техните теории. Ще открием прилики между емоционална интелигентност и стилове на учене, как спомагат за изграждане на личността като мислещ човек от ранна до зряла възраст, вървейки по пътя на ученето и собственото развитие.
Емоционална интелигентност – помага ни да осъзнаем кои сме ние отвъд особеностите на нашето мислене и как хората възприемат начина, по който ние се представяме пред тях. Емоционалната интелигентност предполага адекватно справяне с гняв, стрес, страх, безпокойство и депресия. Тя е цялост от поведения, способности, убеждения и ценности. Способността да разпознаваме, използваме, разбираме и овладяваме своите емоции. Емоционалността е индивидуална при всяка личност, придобиването и започва още от детството. В детството емоционалното съзнание се обогатява, усвояват се емоционални умения. А) Даниъл Голман създава един от най-известните модели за емоционална интелигентност с 25 компонента в 5 категории: – Себеразбиране – емоционално себеразбиране, точна себеоценка и самоувереност. – Саморегулация – самоконтрол, благонадеждност, съвестност. – Мотивация – целеустременост, отдаденост, инициатива, оптимизъм. – Съчувствие – разбиране на другите, сензитивност за услуга. – Социални умения – влияние, общуване, лидерство, създаване на връзки, способност за работа в екип, управление на конфликти. Б) Хауард Гарнър формулира идеята за множествената интелигентност, която включва едновременно: – Междуличностна интелигентност – способността да се разбират намеренията, мотивациите и желанията на другите хора. – Вътрешнолична интелигентност – способност човек да разбира себе си, своите чувства, страхове и мотивации. Въвежда понятието „спектър на интелигентността“, което включва: вербална съставка; математико-логически наклонности; пространствено мислене; кинестетически способности; музикалност; умения за междуличностно общуване; интрапсихичен капацитет (вътрешно задоволство, хармония). В) Саловей и Майер – моделът на способностите разработен от тях, описва емоционалната интелилигентност, като способност да възприемаме емоциите, да ги управляваме с цел личностно развитие.