Емоционално развитие

Емоционално развитие

Още от раждането, детето е свързано с майката, но не само майката променя детето, детето също променя майката като и придава нов смисъл на самият и живот. С неговата безпомощност детето създава у майката загриженост и отговорност. Поведението на майката се променя, тя сякаш започва да излъчва любов, грижа и нежност, които детето открива и започва да изпитва радост когато е в непосредствена близост до нея. Тогава между тях започва да се изгражда емоционална връзка, която има значение за духовното развитие на детето. Тази връзка е превързване което се гради с участието на детето и обгрижващата го майка. Любовта на майката изразява вътрешната загриженост за съдбата на детето да стане това което то може. А когато тази любов се съчетае с разумността се издига до проникването за съдбата на своето дете и за това което все още не съществува, но ще просъществува.
Привързването възниква от взаимните действия на майката и детето. От страна на детето е свързано с това, че има нужда от майчина грижа, а от страна на майката с чуството на за сила и отговорност, любов и грижа за безпомощното и беззащитно дете.
Действия като плач, сън, безсъзнателно състояние от страна на детето ни карат да си мислим, че детето е безучастно в изграждането на тази връзка, но не е така. То притежава някои дадености, чрез които влияе бърху поведението. Доказано е, че дори двуседмични бебета могат да разпознават лицата и гласовете на майките си и стават неспокоини при вида на други непознати лица и непознати гласове. Бебетата се раждат с изразени предпочитания към човешките неща. Те започват да имитират майките си от двуседмична възраст, те още от самото наало притежават предразположеност към взаимност и не приемат само пасивно въздействията им от другите. Бебето притежава чустеителност към тези които се грижат за него и се стремят към близост и то изразява предпочитания.
Едно от основните средства за поддържане на взаимността е усмивката, която се появява още при новороденото. Най-ранната усмивка е спонтанната, която се появява като израз на определени вътрешни състояния. Към 3-4 седмица детето започва да се усмихва когато му е удобно илипо време на сън. Между третата и осмата седмица усмивката вече може да бъде и отговор на разлчни външни въздействия като глас, лицева експресия, усмивка и др. След шестия месец усмивката става по емоционално натоварена. Може да е продължителна, кратка, бърза, но от всички усмивки най-изразителна е тази която е отправена към майката, тя разкрива същинската радост на детето.
След изследване на Геуритц той обособява три вида усмивки:
- спонтанна (рефлекторна) - Възниква като отговор на широк клас от стимули;
- социална - като отговор на визуална и слухова стимулация;
- избирателана