Емоционално развитие на децата в предучилищна възраст

Емоционално развитие на децата в предучилищна възраст.

Чувствата - повече от всичко, ни правят хора. Чувствата ни сродяват.
Д. Вискът
Eмоциите изразяват отношението на детето към света и начина, по който възприема себе си (Д. Вискът, 1993). Емоциите са дадени на детето още от раждането (Томкинс, 1963, К.Изард, 1980).
Емоциите са първичната мотивационна система с универсално значение (К. Изард, 1980).
К. Изард (1980) обособява няколко базови емоции. Тази класификация ще ни помогне по-добре да проследим развитието и значението на отделните емоции в живота на детето.
Това е основна емоция, която се проявява още от раждането. Независимо от вродения си характер, тази емоция може да се развие чрез различни въздействия. Интересът поддържа усилието на детето при изследването на света (Б. Уашп, 1975). Интересът се изразява като очарование, любопитство, погълнатост, желание да се изследва, да се видят нещата в тяхното богатство, като стремеж към едно непрекъснато разширяване на опита. Интересът е свързан с измененията в света и с необходимостта на детето да антиципира тези изменения, за да реализира своето деятелно отношение в него. Детето се стреми, както казва Олпърт (1955), не към „редуциране на напрежението", а към „поддържането на напрежението". Интересът изразява усилието да се съхрани деятелното отношение към света. Това, което предизвиква интереса, е новостта и сложността на събитията и е свързано с един по-широк клас от потребности: изследователски потребности, потребност от избягване на скуката, потребност от снемане на неопределеността, потребност от действие, жаждата за откритие и разбиране на света (Кагън, 1974, Деси, 1975, Уайт, 1975, Изард, 1980).

Връзката на интереса с новото може ясно да се проследи чрез изследването на Хънт (1965). Отношението към стимула е представено като движение през няколко стадия: в началото интересът генерира различна перцептивна и моторна активност, на следващия стадий (2-4-и мес.) детето се насочва към стимули, които може да възприеме многократно, обектът става привлекателен в зависимост от действията, които могат да се извършат с него; тук се появява и радостта от собствените действия; радостта и интересът не само поддържат действията спрямо този стимул, но и те самите се поддържат от тези действия; на следващия стадий (около 9-и мес.) се изменя отношението към новото - детето започва да търси новото като обект на своята активност.
Интересът към новото формира различно отношение към стимула, активността се определя не просто от обекта като такъв, а от това, което може да се направи с него; преобразуват се схемите, като с това детето опитва да постигне такива изменения в обекта,