Играта

И Г Р А Т А

Играта е една от основните форми, чрез които детето реализира своето присъствие в битието. Детето и играта трудно могат да се мислят като нещо разделно, защото една от най-дълбоките представи за детето се свързва именно с играта.
Играта е сериозна дейност, освободена от вътрешни ограничения. Играта е необходима на детето, защото тя му доставя радост, удоволствие, самоутвърждение, чрез нея то усеща, че е свободно. Играта предполага едно особено съзнание: ”съзнанието, че това се прави просто така”, че се извършва пренасяне в един особен свят.
Играта не е обикновен живот, тя е излизане от живота за задоволяване на впечатленията. Играта не е наложена и затова може да се играе винаги. Тя е необходима, доколкото е желана и доколкото създава радост, породена от самото играене. Тя е ограничена и затворена Играта има завръзка и развръзка – в нея съществува абсолютен ред и всяко отклонение от този ред разрушава играта. Разгръщането на играта изисква особено време – пространство, различно от обикновеното жизнено време – пространство. И само в това пространство са в сила игровите правила и закони. Играещото дете е изцяло завладяно от играта.
Играта се характеризира с напрежение, породено от изпитанието на възможностите на участниците, на техните физически и морални сили, от отношението към другите играещи в играта.
Играта се играе с правила, а когато те се отричат – това е причина за въвеждането на нови правила. Правилата са неоспорими и задават законите, управляващи временния свят, създаден от играта. Нарушаването им води до разрушаване света на играта, тя престава да съществува, разрушава се “илюзията” на играта, на вътрешната свобода и себеизразяването, на несъзнателното.
Игровият свят помага на детето да придобие опит за пълноценното съществуване в “не-игровия” свят.
Идеите на К.Грос за разбирането на играта могат да се представят така:
детето притежава наследени предразположения, които придават целесъобразност на неговата активност
тези предразположения са необходими, но недостатъчни за решаването на сложни задачи
детството е времето, в което се постига развитие на способности, необходими за живота
възникването на тези способности е възможно, защото самите наследствени предразположения се стремят към изразяване
играта възниква, когато се появи необходимост за развитието и укрепването на тези способности.
Според Дж.Брунър играта като упражняване дава възможност за усъвършенстването на способностите, необходими за по-късния живот.
Елис твърди, че играта е особено, търсещо стимули, поведение,