Индивидуално, семейно и групово консултиране

Индивидуално, семейно и групово консултиране. Същност, структура и основни принципи на консултативния процес

Психологическото консултиране е сравниелно „млада” област, чието влияние се засилва в обществото. В резултат на цивилизационни промени в световен мащаб нараства психологическата култура на хората, водещо до осъзнаване на психологическите им проблеми и до търсането на спецелизирано психологически обслужване. В исторически план психологическите услуги са се извършвали от лица с духовен сан, приемащи ролята на доверени лица и съветници. Покъсно психологическото обслужване под форматана консултативна дейност се обособява като отделна професия със собствена философска , социологическа и психологическа база.
Един от парадиксите на живота е в това, човекът, като найсъвършеното като психика същество, се оказва психически уязвим. Твърде е моционален, той реагира болезнено, както на реалните, така и на въображаемите страхове. Склонен е към преувеличаване, към генерине и преживяване не само на собствения, но и на чуждия негативен емоционален опит. Ерих Фром е казъл че той е „единственото същество за което проблем е собственото му съществуване”. Интелектът и самосъзнанието само от части му помагат в рашаването на екзистенциалния проблем, защото простото осъзнаване на реалността, не винаги е достатъчно за нормално емоционалното отношение към нея.нещо повече, много от хората изпитват страх от действителния живот и предпочитат илюзиорния свят на мечтите, фантазиите или отрицанието. Бягството от реалността безпорно е една от формиме му на психическа самозащита, краен вариант на която някои виждат лудостта.
Фактът обаче, че повечето хора съумяват да преживяват живота си нормално, в съотвествие с многобройните условности на средатаи без унищожителни психически проблеми е свидетелство за ефективността на защитните механизми и големите компесаторни и ругулативно възможности на съмата психика.
Половин век след професионалното си отделяне психологическото консултиране няма единно прието и общовалидно определение. Обособяването му чрез практиката по различни пътища, поливариатността на целите в рамките на психологическата помощ, генетическата му връзка с псохотерапията, използването на различни методи, създава предпоставка за дефинирането му съобразно субективни виждания и особености на различни направления, доминиращи в даден период.
Съществуват множество определения, акцентиращи върху концептуалнотеоретическата, процесуалнометодическата или идеологоцелевата страни на консултирането, предсавяйки го като процес, дейност или отношение. Но Бъркс и Стифайър дават едно значително поразгърнато определение и то гласи че „консултирането е професионално отношениние на квалифицирания консултант към клиент, което обикновено се представя като „личностличност”, макар че