Изучаване на личностната субектност на хора от напредналата и старческата възрас

на тема:

“Изучаване на личностната субектност на хора от напредналата и старческата възраст”

Студент : Преподавател :

У В О Д

“Старостта – това е глупав наивник, за който активните хора нямат време.”
Андре Мороа

Повишеният изследователски интерес към старите хора по настоящем е резултат на относителното нарастване на техният брой в социално – демогравската структура на съвременното общество. Тази тенденция е последствие от структурата на обществото, тоест намалява се естественият прираст /възпроизводство/ на населението и интензивното нарастване на продължителността на живота на земята. Значимостта на този проблем бе отразена във факта, че 1999 година бе обявена от ЮНЕСКО за година на старите хора.
Според данни на ООН през 2000 година на нашата планета ще живеят около 7,4 милиарда хора, от които 580 милиона ще бъдат над 65 години.
Ниският жизнен стандарт на живота и извършваштият се преход към информационното общество в световен мащаб поставят пред милиони хора от различни възрастови групи много проблеми от социално- психологически характер. Особенно уязвима възрастова група в този контекст са възрастните и стари хора.
Изминението на възрастовата структура на населението поставя пред обществото множество въпроси в това число и психологически: какво обхваща вътрешният свят на стареещият човек, съхранява ли човек до дълбока старост характерната за него личностова структура; способяват ли някакви психически свойства или определен тип структура на личността за увеличаване на продължителността на живота? Тези въпроси се приплитат с аспектите на психологическото стареене.
Подобни въпроси се диктуват преди всичко от практиката, тъй като отговорите на тях дават представа за личностния статус и стил на живот през старостта, но и да се съхрани личността по възможност пълноценна и активна. Тези въпроси са значими и в теоретично отношение, например при анализ на развитието на личността през жизнения цикъл, защото без разбиране на особеностите на периода на старостта е невъзможно напълно да се обхване процесът на формиране на личността, нейните изменения и динамика.
Необходимо е да се обособят личностната субектност като качество на личността на стария човек, който предпоставя адаптивността му не само към непрекъснато променящите се условия, но и към самия себе си.
Стареенето и старостта са свързани с индивидуалното развитие на субекта. Хората имат различни личностни характеристики, израстват при различни жизнени обстоятелства като субекти и имат многочислени варианти на тяхното индивидуално жизнено развитие.
Социалната ситуация на развитието по време на старостта