Конформизъм и подчинение

Конформизъм и подчинение
Конформизмът и подчинението са мощни форми на социално влияние.
Конформизъм има, когато индивида променя антитюда (индивидуалните си становища) и поведението си, за да постигне хармония с антитюда и пожедението на групата.
За подчинение говорим, когато индивидът променя своето поведение, за да изпълни преките заповеди на легитимен авторитет.
Между конформизма и подчинението има съществени разлики макар, че и в двата случая стажа дума за най-мощните форми на социално влияние.На първо място натиска за конформиране се упражнява по типичен начин от равни, ползващи се със същия статут като обекта, докато натискът за подчинение се упражнява от авторитет с по-висок статут.Освен това подчинението предполага, че авторитетът иска да упражнява влияние и наблюдава как подчинения се покорява на заповедите му. А до конформизъм може да се стигне без групата да стреми да упражнява влияние или да наблюдава реакциите на индивида от момента, когато лицето узнае каква е позицията на групата и да влезе в консенсус с нея (дори не е нужно групата да знае, че индивидът съществува).Друга съществена разлика между конформизъм и подчинение е, че индивидите, които се комформират имат подобно или (идентично) поведение на това, на източника на влияние, докато индивидите, които се подчиняват, имат поведение, различно от това на източника на влияние.
Тези две форми на социално влияние се илюстрират в редица примери от историята.
Има убедителни ситуации , при които конформизмът може да доведе до нещастия и трагедии. При това дори интелигентни хора и обиграни ръководители, които вземат решения, могат да попаднат в капана и да се прояви конформизъм, присъщ на вземане на групови решения.За това говорят следните примери. В своите мемоари Алберт Шпеер, един от приближените съветници на Адолф Хитлер, описва как кръгът около фюрера е проявявал пълна конформност и отклонения не са били позволявани.В таква атмосфера и най-варварските постъпки са били разумни, защото се създава илюзия на единодушие.
Друг пример са хората около бившия президент на САЩ, Ричард Никсън и неговата „дворцова гвардия” в аферата „Уотъргейт”. Където вископоставени мъже (мнозина от тях юристи) лъжесвидетелстват, унищожават доказателства и предлагат откупи.Това се дължи на едно планово мислене, което изключва всякаква възможност за отклоняване, докато кръгът не се разкъса.След разкъсването на кръга няакои от тях поглеждат с учудване на незаконото си поведение и го отъждествяват със сън. Това са силни групи, в които липсва противоположно мнение.Те стават жертва на т.н. групово мислене и се превръщат в пазители на груповия мозък.
Не са малко и случаите, в кито воиници разстрелват стотици невини жени и деца, подчиняваики се сляпо на своите началници (авторитети).