Логика и психотерапия

ЛОГИКА И ПСИХОТЕРАПИЯ Елка Божкова В Страсбургската декларация за психотерапия от 1990 г. е записано: “Психотерапията е независима научна дисциплина, практикуването на която представлява свободна и независима професия.” Естествено възниква въпросът каква е теорията й, къде се преподава и изучава, с кои други науки е свързана. Отговорът принадлежи на непосредственото бъдеще. Теоретичните основи на психотерапията се изграждат от практикуващи и учени от различни области. Едно от най-важните основания за отграничаване от медицината е значението на решенията, които взема клиентът/пациентът. Х ипертонията , неврозата и зависимостите са обект на медицински изследвания и лечение. Решенията (в същия ред) да сдържаш гнева си, да живееш заедно с тъщата, да се “боцкаш” – не са. Както и решението да отидеш на лекар, да смениш лекаря и дали да си пиеш хапчетата. Ето един фрапиращ случай за лечение чрез решение: Бивша наркоманка пише до в. “24 часа” (от 13.10.2000г.): “Отидох и си купих белезници от сексшопа на “Славейков” и се заключих за парното вкъщи. Един месец изкарах абстиненцията без никакви лекарства. Казах си: или ще мреш, или ще се оправиш. И се оправих. Вече съм чиста.” През 80-те години в САЩ се създадава Фокусираната към решения кратка терапия (ФР К Т). Нейни автори са философът Стив де Шейзър , Инсу Ким Берг и техния екип от BFTC, Милуоки , Уисконсин. Тя се основава на приемането, че: “Не е нужно да знаеш какъв е проблемът, за да го решиш” и “Проблемът или оплакването не са непременно свързани с решението”. Само на пръв поглед това е ненаучно и дори алогично. Всъщност, именно някои идеи от математическата логика дават основание за признаването на този метод. За да разгледаме този въпрос по-подробно, ще ни бъдат необходими някои означения и дефиниции: А, В, С, D (формули) - изречения на български език А - не-А А В - А или В А&В - А и В А В - от А следва В А В (еквивалентност) - А тогава и само тогава, когато В Примери: А = Вали дъжд. В = Аз съм лош. С = Имам чадър. D = Нямам сили за нищо. Е = Аз съм навън. F = Къпя се. G = Мокър съм. А = Не вали дъжд . В = Аз не съм лош. С = Нямам чадър. D = Съществува поне едно нещо, за което имам сили. А & С = Вали дъжд и имам чадър. А & С = Вали дъжд и нямам чадър. В В = Аз съм лош или аз не съм лош. D В = Ако нямам сили за нищо, то аз съм лош. F В = Ако не се къпя, то аз съм лош. E & А & С = Аз съм навън и вали дъжд и нямам чадър. E & А & С G = Ако аз съм навън и вали дъжд и нямам чадър, то аз съм мокър. (E & А & С) F G = Ако аз съм навън и вали дъжд и нямам чадър, или ако се къпя, то аз съм мокър. А С = Вали дъжд тогава и само тогава, когато нямам чадър. Една формула В се нарича логическо следствие на формулите А 1 , А 2 , … и А n , ако от верността на А 1 , А 2 , … и А n следва верността на В. В горния пример, А ( Не вали дъжд) е логическо следствие на А С ( Вали дъжд тогава и само тогава, когато нямам чадър