Маслоу, Ейбрахам. Мотивация и личност

За автора

„Бях ужасно любопитен да узная защо
не полудях“, отбелязва Ейбрахам Маслоу (1908 - 1970), един о т основате
л и те на хуманистичната психология.
Н еговото мислене е изненадващо ори
гинално. Повечето психолози преди
него са се занимавали главно с абнормалното и болното. Той иска да узнае
какво означава да си психически здрав.
Ейбрахам Маслоу следва психоло
гия в университета в Уисконсин. Там
т о й прави оригинално изследване вър
ху поведението и сексуалния ж и в о т на
Е Й Б Р А Х А М

М А С Л О У

п р и м ати те. Маслоу продължава свои
т е изследвания в Колумбийския универ

с и т е т , където негов ръководител става Алфред Адлер, един о т първи
т е последователи на Зигмунд Фройд. О т 1937 до 1951 г. т о й работи в
Бруклинския колеж. В Ню Йорк се радва на п р и ятел ств о то на още два
ма учени, на к о и то се възхищава и професионално, и к ато личности антроположката Р у т Бенедикт и гещалт-психолога Макс Вертхаймер.
Те са толкова изключителни в своята област и са такива „прекрасни
човешки същества“, че Маслоу започва да си води бележки за т я х и т я х
н о т о поведение. Това ще стане основата на неговото дългогодишно
проучване и рефлексия върху психическото здраве и човешкия п оте н
циал. Той пише задълбочено по т о зи въпрос, заемайки идеи о т други
психолози, но значително допринасяйки с оригиналните си концепции
за йерархията на п отр е б н ости те , м е та п о тр е б н о сти те, самоактуализиращите се хора и върховите изживявания. Маслоу става лидерът на
хуманистичната школа в психологията, коя то се появява през 50-те и
60-те години на X X век и която т о й нарича „ т р е т а т а сила“ - отвъд
те о р и я та на Фройд и бихейвиоризма.
Маслоу е значителна фигура в т е о р и и т е за личността. През 60т е години на XX век хората са вече изморени о т редукционистките и

механистичншпе писания на бихейбиоризма и физиологичната психо
логия. Те т ъ р с я т смисъл и цел 6 живота, дори висш, мистичен смисъл.
Маслоу е един о т пионерите в то ва движение за завръщането на чове
ка обратно в психологията.
Хуманистичната психология поражда няколко различни т е р а
пии, обединени о т идеята, че хората притеж ават вътрешни ресурси