Обща характеристика на юношеската възраст.

Развитие на психиката в юношеска възраст

Обща характеристика на юношеската възраст.

Юношеската възраст започва с началото на половото съзряване, което при повечето хора започва на възраст 10-11 години /въпреки че може да започне и доста по-рано или по-късно/.
Юношеската възраст е последният период от детството, прибавен най-късно в историческото развитие на човека. Неговата горна граница не е ясно очертана и при отделните хора и човешки общности тази граница нормално се колебае във времето с интервал от 3-4 години.
Историческа тенденция на юношеската възраст е увеличаването на периода между физиологичното /полово/ съзряване и социалното съзряване, което причинява появата на нови възрастови периоди в детството. Например много професии, типични за средните и високите социални слоеве, не могат да бъдат усвоени никога през живота, ако тяхното усвояване не започне в юношеска възраст. Човек не може да стане добър лекар, адвокат, финансист, програмист, ако не започне да се подготвя за тези професии от 16-17-годишна възраст. Докато младежът усвоява такава професия, родителите му осигуряват неговото съществуване, т.е. периодът на детството се удължава в съответствие с все по-сложната съвместна дейност на хората. Все по-голям брой професии изискват продължително, при това започващо отрано /”висше”/ образование.

Традиционно в България е прието периодът на половото съзряване /от 10-11 до 13-14-годишна възраст/ да се нарича “юношеска възраст”, а последният период от детството, който е между края на половото съзряване и настъпването на юридическата зрялост, да се нарича “ранна младежка възраст”.
Поради неустойчивата генетична фиксираност на възрастта, на която започва и завършва половото съзряване, тези периоди започват и завършват при всеки отделен човек, при всяка отделна човешка група, и в рамките на 2-3 поколения в една и съща човешка група, в различен момент, който се колебае в границите на 3-4 години. Т.е. индивидуалните колебания на началото и края на половото съзряване са съизмерими с продължителността на юношеската и ранната младежка възраст, поради което в много европейски езици няма дума /и съответно понятие/ за край на половото съзряване. В тези езици, в които такава дума има, тя е променила означавания от нея момент във възрастта само за 80-100 години.
Самото понятие “юноша” се е появило във всички европейски езици преди 1-2 века, и в нито един език не е определен ясно началото и краят на този период от детството.

Поради тази причина западноевропейската и американската традиция в психологията не свързват горната граница на юношеската възраст с края на половото съзряване, а я определят приблизително като моментът, в