Общуването в ранна детска възраст

Общуването в ранна детска възраст

Автор: М.Тодорова

Възрастова периодизация в развитието на детето: новородено /до 1 месец/, кърмаческа възраст /до1г./ , яслена или ранна детска възраст /1-3г./ ,предучилищна възраст/ 3-7г./ и училищна.Общуването на детето: Всеки човек има нужда от общуване още от първите дни след раждането си, от там започва и възпитанието, а според Аристотел ”Възпитанието на детето започва преди раждането му.” Общуването между детето и родителите започва още от раждането и има голямо значение за детското развитие, като основните форми на общуване са: ситуативно- личностно /усмивка, ласка ,което е първата форма на общуване на детето с възрастния/ и ситуативно- делово /възниква през второто полугодие от живота на детето и обслужва предметно- манипулативната дейност/. Общуването с връстници възниква по-късно. А от най-ранна възраст детето изпитва нужда от общуване с възрастния, като първоначално общуването е емоционално. Липсата му може да доведе до сериозни отклонения в емоционалното и умствено развитие на детето. Именно със своите адекватни грижи и положително отношение родителите задоволяват много от основните потребности на детето, а те са: афективни /потребност от обич, емоционална привързаност и защитеност/, социални /потребност от общуване и сътрудничество с възрастния/ и сензорна /потребност от достатъчно разнообразие и изменчиви ситуации/.Цели на родителството: Да помагат на детето да разбере, че е обичано и че за него се грижат. Да му помогнат да развие способностите си. Да насърчат интересите на детето към света. Именно от оценките на родителите започват осъзнаването у детето на собственото му ”Аз” и неговата самооценка. Да създадат нормални битови и емоционални условия на живот на своето дете. Основните типове родители според популярна класификация са: авторитарен, авторитетен, опрощаващ и небрежен. Първият възрастен с когото детето общува е майката. А първите средства на това общуване са експресивно- мимически /усмивка/,след които се развиват предметно- действените и накрая- речевите. Ако родителските грижи са некачествени или ако детето е отделено от майката веднага след раждането му или след като е установена емоционална връзка дете- възрастен, детето може да изпадне в особено състояние- психическа депривация. Психическата депривация е психическо състояние, което възниква в резултат на кризисни ситуации, при които на субекта не се предоставя възможност за удовлетворение на някои негови основни психически потребности в достатъчна степен и в течение на достатъчно дълго време. Последствията от психическата депривация се изразяват най- често в нарушения в психическото развитие на детето, соматични нарушения/ нарушение на храненето, на съня, забавяне на растежа/ и др. Продължителното въздействие на психическата депривация най-често води до: