Основни направления в клиничната психология

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

Тема 10. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В КЛИНИЧНАТА
ПСИХОЛОГИЯ И ПСИХИАТРИЯТА ПРИ ФОРМУЛИРАНЕ
НА СЛУЧАЯ
В клиничната психология и психиатрията са утвърдени
четири основни направления (парадигми) за формулиране на
случая. Те са основни теоретични концепции, утвърдени в
психологията. Всяко от четирите основни направления има
свои допускания относно естеството на болестта и лечението
и всяко направление прави своя клинична хипотеза.
Първо направление: Биологично (генетично)
направление, понякога то се нарича конституционално -
наследствено или биологично -генетично. На
наследствеността се определя водеща роля при психичните
разстройства. Представители: Хипократ (460 -375 г. пр. н.
е.); Ф. Пинел, който през 1809 г. пише за "наследствено
умопобъркване"; Е. Ескирол е аргументирал наблюденията
си за наследствеността на психичните болести с конкретни
цифрови данни; Б. Морел (1809 -1872), френски психиатър,
придава първостепенна роля на наследствените механизми и
мотивира своето схващане за израждане на човешкия род,
според което болестните отклонения прогресивно нарастват
в потомството, като разглежда наследствеността не статично,
а динамично; лайпцигският невролог П. Мьобиус през 1892
г. за пръв път въвежда понятията "екзогения" и "ендогения",
за да разграничи външните от вътрешните причини на
психозите.

Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“
Катедра „Психология“, дисциплина „Клинична психология“

В клиничната психология и психиатрия биологичното
направление разглежда п сихичните разстройства предимно
като органични заболявания и се представя от
биомедицинския модел. При изследванията се търсят
генетични