Основни направления в Клиничната психология за формиране на случай

Тема 4. Осн.направления в КП за формиране на случай.

Четири основни направления за формулиране на случая. Те са основни теоретични концепции, утвърдени в психологията. Всяко от четирите основни направления има свои допускания относно естеството на болестта и лечението и всяко направление прави своя клинична хипотеза.
Първото направление е биологичното- то води началото си от теоретичните възгледи на Хипократ. В клиничната психология и психиатрия биологичното направление разглежда присичните разстройства предимно като органични заболявания и се представя от биомедицинския модел.При изследванията се търсят генетични предпоставки, нарушени рецепторни функции или други биологични маркери/сърцебиене, повишено кръвно налягане, нарушени тазови функции, разстройство на хранене, сън и др./ Привържениците на биологичното направление приемат симптома като изява на нарушение на структурно или физиологично ниво. Лечението е предимно соматично. То включва лекарства, диетичен режим, а понякога и психохирургия- оперативна намеса в мозъчната структура. Биологичните хипотези включват:1. Проблемът на пациента се разглежда като резултат от познато соматично заболяване;2. Пролемите на пациента се свързват с определено телесно състояние;3. Проблемът на пациента се разглежда като функционално психично разстройство, придаващо се по наследствен път или с провеждано соматично лечение – странични ефекти на друга терапия;4. Счита се, че върху състоянието на пациента може да се въздейства посредством психофармакология – т.е. даване на лекарства. Голяма част от българските психиатри са в това направление.
Второто направление е психодинамичното – води началото си от класическата психоанализа на Зигмунд Фройд. Понастоящем, в рамките на това направление са действащи три основни психодинамични парадигми /модела/ :
І. Его психология – представители – Зигмунд Фройд, Ана Фройд;
ІІ. Психология на обектните отношения – Мелани Клайн, Хиникът – неопсихоанализа;
ІІІ. Психология на Аза - - Хайнц Кохуут.
Разликата между Егопсихологията и Психологията на Аза е йерархия та в терапевтичния съюз. Докато при Егопсихологията терапевтът е този, който се дистанцира от оплакванията на пациента чрез методите конфронтация и интерпретация, то в психологията на Аза терапевтът се асоциира и откликва на проблемите на пациента чрез метода на емпатията и огледално откликване. Следва, че и Его психологията развива едно ятрогенно поведение – разглежда проблема, но не може да се справи. Поддържащ болестта фактор - - зависимост на пациента от терапевта. Според представителите на психодинамичното направление възникването на неврозите и на личностните разстройства се свързва с нарушения в развитието, ранна депривация / емоционална и физическа/, патологични взаимоотношения или