Паметта

Психичната дейност се характеризира не само с възприемане на обектите от външният свят, но и със запомняне и съхранение на възприетото. Способностите на човека да запомня, съхранява и възпроизвежда му позволява да натрупа опит, да обобщава натрупания и да го ползва, когато е необходимо. Тези процеси на запомняне, съхранение и възпроизвеждане, съответно забравяне на запомненото наричаме ПАМЕТ.
Паметта е психичен процес, при който в съзнанието на човек се появяват факти, предмети и явления, които са отразени в миналия индивидуален опит. Тоест познавателен психически процес на отражение на минал опит в субективен образ, което се основава върху образуването на достатъчно здрави временни връзки /запомняне/ и тяхното актуализиране или функциониране в бъдеще /възпроизвеждане и познаване/.
Паметта е съхраняване на миналото. Тя е фиксиране и съхранение или съхраняване /задържане/ на спомени, “запечатване” и репродуциране на житейски опит и получена информация.
Паметта е така да се каже триизмерен процес, тоест всеки от памевите процеси се реализира на няколко равнища. Примерно съхранението на паметта има своята логична, психична, физиологична и биохимична страна. Паметта е глобален и многовариантен процес. Тоест тяобхваща голям обем от корови клетки и се реализира като различни видове памет – зрителна, образна, двигателна и т.н. С тези свои характеристики паметта заема централно място сред останалите психични познавателни процеси, тъй като дава материал и на представите и въображението, и на мисленето.
Памевите процеси протичат на основата на по-рано получена чрез други процеси информация, тоест немислимо е да има памет без възприятие, възпроизвеждане без да е имало съхранение, съхранение без да е имало запомняне.
Значима характеристика на паметта е нейната адекватност – забравя се онова, което е било запомнено, помни се онова, което е било възприето.
Възможността на изследователите да изведат паметта на едно високо равнище с трайни, стойностни показатели е наличието на широк диапазон от индивидуални и личностни качества, като скорост, точност, трайност, готовност, услужливост и обем.
Паметта има място и в системата на други психични процеси – усещането и възприятието рефлектират в запомняне, мисленето, представите и въображението протичат на основата на памевата информация. Това говори за така наречения фундаментален характер на паметта.
Паметта е динамичен процес, включващ като сложно психическо явление три основни процеса: запомняне /фиксация/, задържане или съхранение /ретенция/ и възпроизвеждане. Всеки от тези три етапа предполага предходният.
Запомнянето е процес, при който ние