Позитивна фамилна психотерапия

Ако дадеш на някого риба, ще го нахраниш веднъж. Научиш ли го да я лови, ще може да се изхранва цял живот.

Ориенталска мъдрост

Позитивната психотерапия произхожда от “positum”,т.е. от действителното и предварително заложеното. Действителни и предварително заложени са не само нарушенията и конфликтите, чийто носител е дадено семейство, но и способността му да се справя с тях. В рамките на позитивната фамилна терапия пациентът изоставя ролята на пациент и се превръща в терапевт на самия себе си и на своето обкръжение, като процес на самопомощ.
Позитивната фамилна терапия е особен начин на терапевтично мислене, в чийто център стои семейството. Дори при индивидуална терапия, винаги се включват елементите на семейна терапия, а тя е успешна дори когато работи само с един член на семейството. Тогава той влияе върху семейната система и взаимоотношенията в нея – сам става терапевт на своето семейство. От особено значение при този лечебен метод е използването на приказка или притча, която в стилизирано от вековете художествено обобщение дава образ и съдейства за преосмисляне от търсещия психологическа помощ човек на наличния проблем и откриване на алтернативни възможности за решение.
Случаят, който ще разгледам се отнася за 37-годишна жена, заемаща отговорна длъжност в частна фирма. Тя потърси консултация, силно обезпокоена от многократните отсъствия от училище на 9-годишния си син и сериозното понижаване на оценките му, за което научила от класната ръководителка.
Терапията проведохме в продължение на няколко сеанса, използвайки петте степени на позитивната фамилна терапия като рамков модел на терапевтичния подход:
Етап на наблюдението/дистанцирането;
Етап на инвентаризирането;
Етап на ситуативното окуражаване;
Етап на вербализирането;
Етап на разширението на целите;

По време на първия етап – наблюдението се постарах да науча “Какво се е случило?”
Предложих на детето да ми разкаже един свой ден в училище.След това му зададох следните въпроси: Как се чувства в училище? Има ли приятели? Какво го притеснява? Как си подготвя домашните?Сам ли се справя?Има ли нужда от помощ?
От разказа на детето разбрах, че от известно време ходи без желание на училище, защото има затруднения при подготвяне на домашните си и децата му се подиграват, когато дава грешни отговори. Налага да учи сам, защото няма занималня в училище, а майка му няма време, тъй като работи до късно. Детето страдаше от липсата на баща си, който беше професионален войник и в момента беше на мисия в чужбина.
Разказът на майката потвърди моите предположения за причините предизвикали реакциите на детето. Оказа се, че тя държи да се