Психология на аномалното развитие - Афазия

АФАЗИЯ Психология на аномалното развитие Преподавател: доц.д-р Ваня Матанова Изготвил: Йордан Костадинов Костов февруари 2004г. Общуването е генетично заложена потребност, неудовлетворяването на която води до отрицателен ефект върху цялостното развитие на индивида. Дефектите в речта неизбежно водят до комуникативни нарушения. Но ако за възрастните речта се явява главно символно поведение средство за предаване на мисли, чувства на другите и обозначаване на обекти, то при децата транзитивните функции, изискващи наличие на слушател, са по-малко очевидни и детето може да говори само с цел самоизразяване или игра. Речевата дейност, обаче, се формира и функционира в тясна връзка с цялата психика и едно тежко речево разстройство, каквото е детската афазия, дава силно отражение както върху психичните процеси, така и върху процеса на комуникация. Терминът “афазия” произхожда от гръцки: “а” означава отрицание, отсъствие, а “фазис” – реч. За първи път е въведен от френския лекар Трусо.С афазията са се занимавали множество невролози, психолози и лингвисти, а интересът към нея не е случаен. Изучаването на афазията ни доближава до разбирането на висшите психичните функции. Отначало изследователите се фокусират върху етиологията и клиничното третиране на нарушенията в устната реч. Първа се развива теорията за локализацията на мозъчната увреда и хемисферната доминантност, която е създадена през 1802 г. от немския лекар Фр. Й. Гал. Според него нараняванията на главата могат да предизвикат умствени нарушения и в резултат от специфична локализация на мозъчната увреда- загуба на реч. През 1820 г. Bouilland изразява мнение, че специфичните области на мозъка, които контролират речта, са фронталните дялове. По-късно са въведени две основни форми на афазията- “моторна афазия” (афазия на Брока-1861 г.) и “сензорна афазия” (афазия на Вернике-1874 г.) . Френският анатом Брока първи описва моторната афазия като резултат от поражение на задните части на фронталните дялове на лявото полукълбо. Той изказва предположение, че тази област в кората на мозъка се явява “център на моторния образ на речта”. Немският психолог К.Вернике дава първото подробно описание на нарушение на речта, което възниква при увреда в задните части на лявото полукълбо и което той нарича “нарушение на разбирането на речта”, или сензорна афазия. По-късно се откриват и други видове афазии-транскортикална моторна, субкортикална моторна, субкортикална сензорна и транскортикална сензорна, проводникова. Руският учен А.Р.Лурия описва седем вида афазии-еферентна моторна, аферентна моторна, динамична, сензорна, акустико-мнестична, семантична, амнестична афазия. Първите открития поставят началото на две направления в изучаването на афазията- “локализационисти” и “антилокализационисти”.Голдщайн например счита, че нарушенията на сложните психични функции не могат да се съотнасят с отделни участъци на кората и че