Ранна възраст. Развитие на психиката през втората и третата година от живота

Ранна възраст. Развитие на психиката през втората и третата година от живота

Втората и третата година от живота в България традиционно е прието да се означават с понятието “ранна възраст”, и с малко по-остарялото понятие “яслена възраст”.

Обща характеристика на ранната възраст

Ранната възраст е вторият период по големина на промените в психиката след младенческа възраст.

Ако приемем /приблизително/, че в младенческа възраст детето е опознавало /отразявало/ материалните предмети и си е изграждало поведение за взаимодействие със социалната среда /с генетично фиксирано поведение/, то е логично да предположим, че в ранна възраст детето си изгражда поведение, съответстващо на материалните предмети, но опознава /отразява, наблюдава/ социалната среда.
Ето защо най-типичното поведение в ранна възраст е бързото усвояване на поведение с материалните обекти, и отсъствие /относително/ на въздействия върху опознаваната в момента социална среда.
Ето защо в ранна възраст детето с предимство “играе” с предметите, а не с други възрастни и деца /въпреки че внимателно и с интерес ги възприема/.
Този факт дава основание на много психолози да направят извод, че в ранна възраст главните промени в психиката се изразяват в познание за материалните предмети, въпреки че очевидно протичат не по-малко значими промени, изразяващи се в познание за другите хора и тяхната психика /социалната среда/.

Към началото на ранната възраст /началото на втората година от живота/ всички сетива на човешкото дете функционират на практика като сетивата на възрастен човек. Промените в психиката в ранна възраст представляват промени в структурата от понятия на детето: изграждат се нови понятия и се изграждат нови равнища на вече съществуващите понятия, което в крайна сметка е едно и също.

В този възрастов период /за разлика от следващите периоди/ се изграждат условно три типа понятия:
1. Понятия за своето поведение към веществените структури /включително и веществените структури на живите индивиди/.
2. Понятия за невеществените структури на живите индивиди /социалната среда и психиката на другите хора/.
3. Понятие за структурата на изградените в своята психика понятия. Това понятие се означава с понятието “съзнание”.

В следващите възрастови периоди от детството се изграждат само понятия от първите два типа.

Появата на много нови понятия в психиката и нервната система се отразява от нея с изграждане /поява/ на понятие за тези