Разширени лекции по Логика

ТЕМА 1: Предмет, същност и задачи на логиката:
"Мисленето за мисленето”, както се изразява великият философ Хегел, е
ЛОГИКАТА.Тя е древна култура на дисциплина и е есенция на хуманитаристиката.
Логиката не е езикознание, не е език, въпреки че има нужда от него и правилата на
граматиката не са правила на логиката (важи и обратното). Логическото живее не
само в езика, а и навсякъде. Логиката не е и психология, защото се интересува от
най-общото обективно съдържание на мисленето, a не от самия мисловен процес и
неговата причина. Тя не се интересува от душата, но е част от нея. Не е и само
наука (тя е духът на научността), но науката е логика. Логиката е древна култура
за РАЗУМА и се намира в средата между изкуството и науката. Появява се още
в Древността, по времето на Аристотел (основоположник) и Платон. Самата дума
«ЛОГИКА» възниква като понятие ок. 2 века след тяхното съществуване.
Европейската такава се появява през ШЕСТИ век пр. Хр.
«Логосът» (от гр.) е това, което изучава логиката: закон, слово. Той е «ципата»,
разделяща хаоса от Космоса. Не може да се види, но без него нищо не може да бъде
видяно. Той е силата, която твори различията.
Обективно невъзможно е съществуването на знание, което е лишено от предмет.
Естествено е да се счита, че ако логиката е наука, тя също трябва да има свой такъв,
който да представлява изучаваната действителност. Предмет не могат да бъдат
близки до нас неща като например обективността. ЧОВЕШКОТО МИСЛЕНЕ е
предметът на ЛОГИКАТА. То е негативно битие, вечната пустота, според Лаудзъ.
Също така и ЧОВЕШКОТО ЗНАНИЕ и възможността то да се пренася от познати
вече неща към неща, които още не са познати. Знанията са широкото поле, в чиито
рамки ще се търсят логическите зависимости. Изучаването на условията за
такова пренасяне на знания е съществената й задача. Оттук се появява и една
от основните дефиниции, а именно: »Логиката е наука за някакви зависимости
между знания, които дават възможност за пренасянето им от едни неща към
други.» .
Друга основна задача е и заниманието и с определяне на човешките мисли и
тяхното правилно съчетаване, както и разкриването на необходимостта.
Eдно от основните положения на логиката гласи, че: "това, което важи изобщо,
важи и в частните случаи".
Като съществен проблем на науката се споменава умозаключението (достигане
"посредством ума")- способност, която е съществена характеристика на човека.
Логиката е най-общата наука и поради това степента на нейната приложимост е