Ставаме ли по-интелигентни? - Жак Грегоар

Ставаме ли по-интелигентни?
Жак Грегоар
Ефектът на Флин
През 1984 година новозеландският учен Джеймс Флин публикува статия, която предизвиква
изключителен отзвук сред изследователите на интелигентността. В нея той представя данни от 73
американски изследвания, публикувани в периода между 1932 и 1978, в които едни и същи
индивиди, решавали последователно две версии на един и същ тест, винаги получават по-нисък
резултат по новата версия на теста от този, който са изкарали по старата. Тъй като оценките от
тестовете за интелигентност представляват съпоставка на постиженията на едно лице с тези на
представителна извадка от хора, новозеландският изследовател заключава, че наблюдаваната от
него закономерност се дължи на непрекъснато увеличаване на средното ниво на интелигентност на
населението. Флин пресмята, че за период от 46 години, върху които се простират неговите данни,
средното ниво на интелигентност на американците се повишило с 13,8 стандартни точки, което
съответства на годишен прираст от 0,33 точки. Тъй като резултатите по тестовете за интелигентност
се измерват със стандартната скала, чиято средна стойност е произволно фиксирана на 100 точки,
тези изменения не са достатъчно големи, за да бъдат лесно забелязани в практическата работа.
Заинтригуван от своето откритие през 1987 г. Флин провежда нова анкета в няколко западни страни
и наблюдава подобна еволюция в постиженията по матриците на Рейвън – един тест, чиито задачи
са останали непроменени още от времето на създаването му. По този начин той успява да отхвърли
хипотезата, че регистрираният в първото му изследване прогрес е изкуствен и представлява просто
артефакт от промените в съдържанието на самите тестове. В много страни матриците на Рейвън са
били използвани за оценяването на способностите на постъпващите наборници в армията. Понеже
те са хомогенна извадка на възраст между 18 и 20 години, евентуални проблеми, дължащи се на
недобра балансираност на нормите на теста по възраст, са също елиминирани. В таблица №1 са
представени наблюденията на Флин в три европейски страни. Прогресът на постиженията на