Теория за психосексуалното развитие на Зигмунд Фройд

Теория за психосексуалното развитие на З. Фройд
Фройд приема, че всички хора се раждат с общ набор от нагони за самосъхранение и възпроизводство. Тези нецивилизовани инстинкти често влизат в конфликт с обществото, например когато сексуалните и агресивните импулси на човека заплашват добруването на околните. Различията между нас зависят от това как родителите ни са се справили с определени критични конфликти като отбиването и формирането на хигиенни навици. За Фройд тези кризи са толкова важни, че той ги разглежда като отделни етапи в теорията си за развитието на детето:
Орален етап – първата година от живота, когато бебето обикновено се кърми и отбива.
Анален етап – втората година, когато се формират хигиенните навици.
Фалически етап – от 3 до 5 години, когато детето често прекалено се занимава с гениталиите си.
Латентен период – сексуалните нагони до голяма степен са подтиснати, докато детето не навлезе в пубертета.
Генитален етап – началото му се сигнализира от силните сексуални нагони, свързани с пубертета, когато юношата започва да търси възрастен сексуален партньор.
Фройд е убеден, че в зрялата личност има определени синдроми, свързани с проблеми през първите три етапа.
Като основен мотив на несъзнаваната психика, проявяващ се изключително често в сънищата, Фройд изтъква „Едиповия комплекс”, т.е. душевните конфликти на малкото момче, което иска сексуално да притежава майката и агресивно да отстрани по пътя си бащата като съперник. При момичетата по-късно се формира аналогично изграден "комплекс на Електра": малкото момиче иска да играе пред бащата ролята на майката.
Така той лансира теорията за сексуалните нагони и сексуалността на детската възраст. Според нея детето започва своето душевно развитие с полиморфно-перверзна фаза на либидото: то търси и намира удоволствие с цялото си тяло; неговата кожа в цялост е орган за удоволствие. По-късно (през първата и втората година) център на удоволствието става устата, свързана с функцията за приемане на храната - това е оралната фаза в организацията на либидото. След това (във втората и третата година) се развиват навиците за чистоплътност, т.е. регулираното изхвърляне и задържане на екскрементите; детето изпитва интензивно чувство за удоволствие както при задържането, така и при изхождането – анална фаза. Във фалическата фаза (от третата до петата година) момчето се гордее със своя пенис и открива липсата му при момичетата. То развива мъжките качества на експанзията, при което „ощетеното момиче” преживява лишеността от пенис като недъг и завижда на момчетата за тяхното естествено облагодетелстване. Накрая, като върхов момент в „ранния разцвет на сексуалния живот” се стига до Едиповата фаза (от петата до шестата година). Душевното